Как трябва да изглежда новият Изборен кодекс

Вече повече от година и половина не бях писал тук. Не защото нямаше какво да кажа, а защото всичко, което имах, го казвах във фейсбук. Дойде моментът обаче, в който това, което искам да представя, не може да се побере лесно във социалната мрежа.

Публикувам моите идеи, за това как трябва да изглежда изборният кодекс в България (или поне изборният процес). Обръщам особено голямо внимание на това, че не съм юрист и създаването на закони в техният коректен вид ми е особено трудно. Започнал съм с някои от вече фигуриращите членове в ИК, като с Болднато съм подчертал моето нововъведение. От "Раздел III" текстът става предимно или изцяло мой и постепенно загубва вида си на кодекс и придобива вид на общи характеристики и основи на това как трябва да изглежда Изборният процес в нашата родина.

Очаквам всякакъв вид забележки, критики, предложения и най- вече похвали.

Заповядайте:

Допълнения към Изборният Кодекс на република България

Чл. 3 (Активно избирателно право)

Ал. 1 - Право да избират народни представители, президент и вицепрезидент на републиката имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, имат завършено начално образование, могат да четат и пишат на български език, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Ал. 2 Право да избират членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, имат завършено начално образование, могат да четат и пишат на български език, живели са най-малко през последните 12 месеца в Република България.

Ал. 4 Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, имат завършено начално образование, могат да четат и пишат на български език, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.

Чл. 4 (Пасивно избирателно право)

ал. 1. Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 25 годишна възраст към изборния ден включително, нямат друго гражданство, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода и последните 2 години е живял в едномандатния район, от който е издигнат и има завършено средно образование.

ал. 3 Право да бъде избиран за член на Европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 25 години към изборния ден включително, няма гражданство в държава извън Европейския съюз, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има постоянен адрес в Република България и е живял най-малко през последните 12 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, има завършено висше образование.

Отпадане на ал. 4

ал. 5 Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, навършили са 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 24 месеца в съответното населено място.

Отпадане на ал. 6

Раздел III
Изборна Система

Чл. 5 (СИСТЕМА ЗА ИЗБОР НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ)

Ал.1 Изборите за народни представители се произвеждат по мажоритарна изборна система с излъчване на кандидатури от партии, граждански сдружения и инициативни комитети.  Едномандатни региони. Българската територия се разделя на 236 едномандатни район, като всеки един от тях обхваща не повече от 1/236 част от населението на страната.* Всеки един кандидат депутат може да се кандидатира по съответния ред описан в закона, само ако в последните 24 месеца е живял в този едномандатен район. За да бъдат регистрирани депутатите трябва да внесат подписите на минимум 1/10 от гласоподавателите в дадения район. В този смисъл за всеки район ще има максимум 10 кандидата и ще се избегне абсурда на 45 партии, борещи се за кабинет.

* 4-те оставащи депутатски места до 240 са запазени за представители на българските общности извън граница. 1 депутат е отреден за българската общност в Европейския съюз и Русия, 1 депутат отговарящ за българските общности и гласоподаватели в съседните ни държави, 1 глас за българските общности в Северна и южна америка и 1 глас за българските граждани в останалата част на света. Тези 4 депутата могат да бъдат издигани от цялата страна, без значение къде са живели, могат да бъдат и живеещи в чужбина български граждани (част от изброените общности). 

На практика това означава, в моментното състояние на държавата, че един едномандатен район ще се състои от общество от 29 хиляди души, като всеки един кандидат ще трябва да събира между 2000 и 2500 подписа в зависимост от това колко непълнолетни има в даден регион.  

Ал. 2 Депутатското място заема този кандидат на даден едномандатния район, който е събрал 50+1% от  гласовете при избирателна активност над 50% в района. В случай че едното или другото липсва има балотаж, на който участват кандидатите събрали 20%  или над 20 % от гласовете. В балотажа печели събралият най- много гласове кандидат.

Депутатите имат право на най- много 2 последователни мандата в парламента. След това те нямат право да се кандидатират за седващите избори.

Чл. 8 (Системи при избори за общински съветници и кметове)

Изборите за общински съветници се произвеждат по мажоритарна избирателна система на базата на районите в населените места, в които живеят (Например общини със 15 района (район Надежда, район Младост, район Люлин например) ще имат 15 общински съветника, а тези с 7 района, ще имат 7 общински намесника.)

В общинският съвет влизат общинарите, получили 50+1 % от гласовете в своя район. Те трябва да са живели в този район поне 1 година, за да могат да бъдат избрани за общински съветник от него. Ако никой кандидат няма над 50% от гласовете, то се провеждат балотажи в съответните райони с 2-та кандидата с най- много гласове.

НОВ ЧЛЕН: ИЗБОРИ за Изпълнителна власт.

Изборите за изпълнителна власт са мажоритарни и общодържавни. За министър председател може да се кандидатира всеки човек, навършил 30 години, с висше образование и трудов стаж минимум 5 години (целта на ограниченията е, да се избегне избирането на хора, които през живота си не са работили и не знаят какво е да се работи, хора, които са живели на гърба на обществото).

Министри могат да бъдат всички граждани, навършили 30 години, които имат поне 5 години трудов стаж в ресора, в който е тяхното министерство (например министър на образованието може да е само преподавател, професор, научен сътрудник и т.н. с 5 години трудов стаж. Министър на здравеопазването може да е лекар с 5 годишна практика и т.н.) Министрите и парламента нямат право да бъдат членове на политическа партия, нямат право да са депутати в момента на своето избиране.

 Изборите се провеждат веднъж на 3 години (За да може отделните правителства да работят с различни парламенти. По този начин разделението на властите ще е реално, а не както сега само на хартия). Изборите ще се провеждат, като в бюлетината или чрез електронно гласуване, всеки един избирател отбележи по един министър за всяко министерство + министър председател.

Централната избирателна комисия

Централната избирателна комисия се избира от комисия се назначава с указ на президента на републиката за срок 5 години след консултации и по предложение на парламентарно. Той се състои от председател, зам- председател, секретар и членове. В него нямат право да участват представители на партии и коалиции. Членовете на централната избирателна комисия се издигат от граждански сдружения, като се назначават с указ на президента.

Членовете имат право на неплатен отпуск от работата си, когато трябва да заседават в ЦИК. Заплащането им в дните, когато заседават в ЦИК са за сметка на държавния бюджет и са на стойност два пъти по- висока от средната заплата за държавата.

Районна избирателна комисия.

Районната избирателна комисия се състои от по един представител от партиите, имащи свой електорат в района и равен на брой членове от безпартийни граждани, проявили доброволно желание да се включат. В случай, че има повече желаещи от местата в РИК, членовете се избират от ЦИК. Заседанията на РИК се извършват в извънработно време, за да могат работещите членове да не отсъстват от работа. По свое усмотрение работещите членове могат да вземат полагащият им се годишен отпуск или неплатен отпуск.

Членовете на Районната избирателна комисия получават възнаграждение не по- високо от средната работна заплата в страната, като точната му стойност се определя от ЦИК. Членовете на РИК не могат да са кандидат депутати или действащи депутати. Те не могат да изпълняват управленски функции в държавата.

Предизборни процеси.

За парламентарните избори всеки един от кандидатите е длъжен да излезе в открит дебат срещу своите опоненти в избрано от районната избирателна комисия място. Това място не може да е частно, а достъпът до него е официално разрешен за всички живущи в района и  техни гости. Предварително се публикуват чрез интернет и чрез писмо желаещите въпроси, като те биват приоритизирани по усмотрение на РИК. Дебатът, по усмотрение на ЦИК, може да се провежда и по обществена медия. Всеки един дебат се излъчва пряко по интернет.

Избори за изпълнителна власт: Кандидатите влизат помежду си в открит дебат в последната седмица на своята кандидат – министърска кампания. Дебатът се излъчва пряко по обществените медии, а при желание и по останалите – частни медии, но без коментар. Кампаниите на кандидатите се провеждат до 7 дни преди изборите, като през това време те имат лимит от 10 000 лв  за своята рекламна кампания. В този смисъл един кандидат може да си направи кампания за 500 лв. а друг за 10 000 лв., а може и всеки кандидат да си направи кампания за 10 000 лв. Кандидатите са свободни в предизборната си кампания да се явяват в частни медии в периода до 7 дни преди изборния ден. След това те имат равни права, като агитацията чрез митинги и обществени мероприятия се забранява, а обръщенията към обществото са на равни начала между всички кандидати и само по обществените телевизии. По усмотрение на ЦИК се определя период за размисъл не по- малък от 24 часа и не по- голям от 72 часа. В този период медийните изяви на кандидатите са напълно забранени, както и участието им в социалните мрежи. Пряката агитация и внушенията също се забраняват.

Президентски избори са по метода на изборите за изпълнителна власт.

Изборен ден.

Във всяка секция има 5-ма членове на секционната избирателна комисия. Те са равни по право и отговорност. Член на СИК не може да бъде член или деец на никоя партия или коалиция от партии. Членовете на СИК се избират от РИК на доброволни начала. Ако такива няма, РИК назначава членове , които са задължени да изпълняват задълженията си. Забранява се в членовете на СИК (както и на РИК) да има роднини на някой от кандидатите. Забранява се на членовете на СИК да носят отличителни белези, като тяхното облекло предварително е одобрено от РИК.

Пълна забрана на застъпници и други елементи, които могат да насочат даден избирател, за кого да гласува. Пълна забрана на всякакъв вид агитация в изборния ден.

Изборите се извършват срещу представена лична карта и подпис, като всеки от гласоподавателите собственоръчно трябва да си напише името (проверка за грамотност). Де

Други важни промени.

Парламент: Парламентът сам избира своя председател, както и председателите на комисиите. Това се извършва само, ако са гласували над 90% от избранниците и при положение, че един от кандидатите, издигнати от самите депутати, получи над 51 % от подадените гласове. До назначаване на председател, народното събрание се председателства от най- възрастния народен представител.

Заплатата на депутатите се намалява до 2-пъти по висока от средната за страната и се движи на това ниво. Депутат, който не се е явил на работа се лишава от правото си да вземе заплата за пропуснатия ден. Изключение прави единствено заболявания, изискващи неговото отсъствие или други служебни задължения, свързани с неотложни срещи с чуждестранни дипломати, политици и важни личности.

Отказът от Депутатско място е невъзможен. Напускането на депутатското място става само по 4 причини.

1. Смърт на депутата
2. Тежко заболяване, което ще го лиши от възможността да присъства в парламента над 2 месеца
3. Отзоваване от страна на избирателите.
4. Безпорно доказано криминално престъпление, свързано с корупционни схеми или углавни престъпления, измами и т.н.

Отзоваването на депутати се извършва само от избирателите от едномандатният район, от който е бил избран народният представител. Това става чрез събиране на подписка, в която трябва да се включат минимум 51% от гласоподавателите в района. В случай, че тя бъде събрана. От ЦИК организират възможно най- бързо (в рамките на 2 седмици) гласуване на решението за отстраняване на посочения депутат в едномандатния избирателен район. В случай, че над 65% от хората гласуват за неговото отстраняване (при активност над 50%) Депутатът е отстранен и ЦИК свиква предсрочен избор в Едномандатния район до 1,5 месеца). В противен случай депутатът запазва своето място. Един депутат не може да бъде предлаган за сваляне повече от 1 годишно. (последното е с цел да се избегне постоянните опити за сваляне и политически борби, а да се акцентира върху този механизъм, само когато наистина има нужда от свалянето му).

Депутатският имунитет е само що се отнася до мярката за неотклонение по време на досъдебно и съдебно производство. В този смисъл на депутат не може да бъде налага мярка за неотклонение „задържане под стража” и „парична гаранция”, без преди това с мнозинство от 51% от гласовете на депутатите, неговият имунитет да бъде свален.

*Липсата на депутат в парламента, поради разпит в прокуратурата или други сходни ангажименти свързани с другите две власти, се считат за официално извинение за отсъствие.

Министерски съвет.

 Правителството има  право да предлага закони, и осъществява управлението на базата на съществуващите такива. Министрите могат да подават оставка, като когато това стане, заместникът на подалия оставка довършва неговия мандат. Всеки министър има право на два ресорни заместника, които той сам избира и назначава, след одобрението на президента и премиера. Оставка на правителството може да поиска само президента, както след поисканата оставка, тя бива гласувана от парламента. Оставката се приема, ако 3/4 от всички депутати (при 240 това е 180 депутата) гласуват „за”.

Ако министрите бъдат отстранени след гласуване в парламента, се провеждат нови, частични избори за техни заместници.

Заплатите на министрите са като тези на депутатите.

Президент.

Президентът е лице на държавата. Той е безпристрастен и няма право да е член на нито една политическа партия. Президентът може да бъде подкрепян от дадена политическа партия, но няма право да е бил депутат от която и да било политическа партия. Това гарантира неговата безпартийност.

Президентът е задължително над 40 години с поне едно висше образование – магистър. Президентът е задължително роден в България и последните 5 години е живял в страната. Президентът има представителна функция. Неговата оставка може да иска само народът, като за целта са нужни подписите на 51% от имащите избирателно право. След това импийчмънтът се разглежда от депутатите, които могат да отстранят президента при 75% „за”.

Парламента има  право да сигнализира на Конституционния съд за груби нарушения на конституцията от страна на президента, при които КС преценява дали има основания за сваляне на президента от неговия пост.

Съдебна Власт.

Съдебната власт е абсолютно независима и никой действащ съдия и прокурор няма право да принадлежи към гражданска или политическа формация. Служителите на 3-ата власт имат право да формират и организират свои професионални формации, които да защитават правата им. Служителите в съдебната система нямат право да стачкуват ефективно.

Съдебната власт е под прекия контрол на ВСС. Висшият съдебен съвет се избира от пряко тайно гласуване от всеки лицензиран съдия в страната. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират пожизнено. Те могат да бъдат отстранени само чрез петиция, подписана от над 75% от лицензираните съдии в страната.

Главният прокурор се избира и назначава от ВСС, по предложение на издигнат чрез преки тайни избори между всички прокурори в България. Главният прокурор се избира за срок от 7 години, като има право на неограничено преизбиране

ВСС има право на вето върху назначаването на главен секретар на МВР, Началникът на ДАНС, началникът на ГДБОП и на други важни за държавната сигурност институции. Ветото трябва да бъде обосновано.

Наказателни разпоредби.

Всяко управляващо лице (в това число депутати, министри, зам.-министри, кметове, общински съветници, шефове на агенции и гл. секретар на МВР, президент, членове на ВСС и главен прокурор), за когото бъде доказано без никакво съмнение, че е участвал в корупционни схеми и търговия с власт, се наказва с доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна (в зависимост от размера и нанесените щети)

Висши чиновници, уличени и в последствие без никакво съмение доказани, че са участвали в корупционни схеми и/ или търговия с власт, се наказва от 15 до 20 години затвор. В особено тежки случаи с доживотна присъда.

Нисши чиновници, и държавни служители, за които е доказано, че са били част от корупционна схема, се наказват с от 8 до 15 години затвор, в особено тежки случаи до 20 години.

Престъпления срещу изборното право:

За установен общински и или други държавни служители, които търгуват с гласове или със силата а своята позиция принуждават дадено лице да гласува за определена човек/ партия или коалиция, се наказва с доживотен затвор и конфискация на цялото имущество в полза на държавата.

Всеки човек, който не представлява държавен служител, който търгува с гласове или чрез сила и принуда кара някого да гласува за определен човек, партия или коалиция, се наказва с от 15 до 20 години затвор, като при нанесени телесни повреди присъдата може да бъде повишена до доживотен затвор и глоба от 100 000 лв.

Всеки човек, който доброволно продаде гласа си и не сигнализира за упражняван върху него натиск се наказва с до 10 години затвор и глоба от 10 000 лв.

Всички хора, участвали в търговията с гласове като купувачи или като продавачи се наказват с доживотно запрещение от право на глас и право за кандидатиране за държавни или общински постове.

Телевизии нарушаващи предизборните агитационни норми биват наказани с глоби от 50 хиляди до 100 хиляди лева. За повторно нарушение – 200 хил. до 500 хил., а за последвало нарушение им се отнема лиценза.

Да кажем НЕ на ACTA

На първо място искам да ви обърна вниманието към този коментар:  http://novinite.bg/articles/5298/

Това, обаче, е само много малка част, от неправдите в ACTA. Като започнем от споменатото вече ТАЙНО подписване на договора. Без гласност, без да се интересуват въобще от мнението на българския народ (работодателя си). Това е все едно някой чиновник да подпише договор, без знанието на шефа си, с който да прехвърли половината акции на 3-то лице. Съвсем естествено такъв чиновник би бил уволнен. И докато в частния бизнес уволнението, породено от недоволството на шефа, води до временни финансови затруднения, то когато народът те уволнява, става много лошо. За справка- Юлий Цезар, Чарълз 1, а защо не и в по- модерни времена - Чеушеско, Садам Хюсеин, Кадафи... Разбира се, това са само драстичните уволнения на управници, до които едва ли ще се стига, но искам да кажа, че недоволството на народа не е нещо, с което правителството би искало да си играе.
От друга страна ACTA застрашава презюмпцията за невинност. Ако бъдеш заподозрян, че си свалял нелегално филми, то не те трябва да докажат вината ти, а ти трябва да докажеш невинността си. Да не говорим и постоянното наблюдение върху личното пространство, било то и в Интернет.

От трета страна, освен нашите загуби, това ще се отрази пагубно на творците. Това което искам да кажа е доста свързано и със самата статия. В България никой няма да тръгне да си купува музика. Музика ще се купи единствено, ако имат някаква сантиментална стойност CD- тата. (да не говорим за положителната страна на това върху природата). Изхождайки от тази позиция, тогава какъв шанс имат сега набиращите сила групи и музиканти. Ако аз съм певец, който има малък брой фенове, то аз ще се радвам всеки потребител на моята музика, да може спокойно да я разпространява сред приятелите си. А какво ще спечеля аз? Е... следващият път, когато имам изпълнение на живо в някой клуб или дискотека, за мен ще дойдат 2-3 пъти повече хора, от колкото, ако трябваше преди това да си купят моята музика. Мислите ли, че Red Hot Chili Peppers или G&R ще страдат от липса на приходи от своите концерти. Да предположим, че на концертите им отидат 40000 души. Всеки от тях е дал средно 50 лв. (повече, но за да е по- лесно за смятане)за билет. Това прави 2 милиона лв. само от билетите. Да не говорим допълнителните приходи, като договора за рекламите, правото за продаване на бира на стадиона, продажбата на тениски и аксесуари. А дали щяха да имат толкова посетители, ако нямаше свободен достъп до тяхната музика, ако нямаше Ютюб и т.н. За тези две групи, може би едва ли щяха да имат проблем, но някои по- малки групи, по- неизвестни. Какво за тях?
 Филмите също могат да претендират за стойност на своето рекламно позициониране, тъй като чрез интернет, достигат до много, наистина много по- голям кръг от хора, от колкото ако бяха пазарувани. А тези филми, които наистина си заслужават, разбира се, се гледат на кино. (В Арена запад в четвъртък няма място в радиус от 1 километър, където да си паркираш колата - КИНОТО НЕ Е МЪРТВО).
Книгоиздаването, макар да е по- природо съобразно да бъде в дигитален вариант, в момента в България така или иначе е в упадък. Но дори да не беше, то винаги има хора (аз съм един от тях), които предпочитат да четат от хартия и които желаят да притежават книгата, която са прочели.

 За театрално изкуство няма да говоря, тъй като то не е сериозно засегнато.
Производителите на компютърни Игри. По- предприемчивите от тях, като например Близард, вече са стигнали до извода, че трябва да се възползват от ситуацията, а не да вървят против нея. Какво са направили? Играта, дори свалена от интернет е само сингъл плейър. Тоест тя само дразни апетита на потребителя. За да можеш да играеш в интернет с своите дружки, което, съвсем естествено, е много по- забавно, трябвада си купиш от тях парола, с която да влезеш.
Тук стигаме до въпроса- за кого тогава е изгоден този договор? Отговорът е ясен- за тези, които нямат никакъв талант, но искат да печелят от таланта на другите. Това са алчните хора, които и сега не са за ожалване, но искат все повече и повече.
Но да се върна в началото. Всички знаем много добре, че "Българинът търпи, докато ножът не стигне до кокал" (Ако ACTA сега беше в сила, заради този цитат, щях да нося наказателна отговорност). Е, господа управляващи, Интернет е нашият гръбнак. Ще го ръчкате ли с ножа или ще направите достойното и ще излезете от този неизгоден за нас договор?

Комиците: Дейв Алън

От колко отдавна не съм писал. Има защо, но това ще го оставя в тайна. Та докато си гледах поредната порция от простотийки в ЮТюба, попаднах на няколко комици, които наистина си заслужава да се видят. Това са хора, които поне мен ме накараха да се превивам от смях. Но тези, които ме познават, знаят, че не е трудно да се разсмея и въпреки всичко ще си направя една рубрика озаглавена "Комиците", която няма да има нищо общо с бозавото предаване, и в нея ще ви представя, някои от най- добрите комици, които съм имал удоволствието да гледа и слушам.

Започвам с Дейвид Тайнън О'Махони. Името му е толкова сложно измислено от родителите му, а на английски изглежда дори още по страшно. Сигурно за това той използва артистичният псевдоним Дейв Алън.
Роден е на 6 Юли 1936г. в предградие на Дъблин. Неговият баща Кули по това време е редактор на Ирландският Таймс и дава невероятен пример на сина си. Младият Дейвид напуска училище на 16 години и тръгва както баща си по журналистическият път. на 19 години се премества в Лондон. Разбира се, няма голям успех в журналистическата професия и за кратко време сменя множество работи. След това започва да работи в малка трупа, предназначена за забавлението на почиващите в почивните домове "Бътлин" в Скегнес. Именно там започва и неговата кариера като комик. Първоначално прави Stend- Up в стриптийз клубове, но след това започва да се появява на сцента на кафета, нощни клубове, мъжки клубове, дори и театри. 
Тогава променя и името си- от О'Махони на Алън, тъй като смята, че твърде малко британци могат да изговарят името му правилно. 
В своята бляскава кариера, разцъфтяла през 70 и 80 години, той изгражда своят персонаж и още в самото начало чарът му завладява публиката, като не я пуска близо 40 години.
На сцената той винаги застава на висок стол с лице към публиката, често пуши и пие от чашата си. Хората често са заблудени, че той всъщност пие алкохол, но това никога не е така. Алън създава впечатлението на смирен, дори меланхоличен, но всичко е само фон на неговият талант.
Често Дейв Алън се впуска да се подиграва с църквата и религията. Това е породено от скептицизма му, що се отнася до религията и безкритичната вяра в бог. Той сам се нарича "Практикуващ Атеист" и често използва шегата "Аз съм атеист, благодаря на бога" (I'm an atheist, thank God). А на края на своето представление той често завършва с "Goodnight, thank you, and may your God go with you".
Долу можете да намерите и някои от най- невероятните представления на Дейв Алън. За съжаление всички те са стари, тъй като той умира в съня си на 10 март 2005г. в Лондон на 68 години. 

Тези са моите три любими, но ви препоръчвам да изгледате абсолютно всички.
Очаквайте още включвания от новата рубрика Комиците. До скоро виждане.

Защо всички ни заобикалят?

Този въпрос беше на устите на почти всички българи, с които се засякох в Букурещ преди концерта на Бон Джови. Какво накара тази легенда в рок музиката да мине през Румъния, Турция, Гърция, но да прескочи България. И това не е инцидентно и не е правено само от Джови. AC/DC преди да дойдат тук първо бяха в Белград и Атина, като също отказаха да дойдат до България. Едва след като видяха публикта ни, която отиде до сръбската столица да ги гледа, решиха да дойдат и до тук. Guns ‘n’ Roses също бяха в Сърбия, Гърция и Турция, но нас ни прескочиха. Rolling stones също така са посещавали Сърбия и Румъния, но България я подминават. Това се отнася и за много други емблематични Рок групи, които ние нямаме възможността да видим на наша земя. Защо се получава така?

Парите не са проблем. Това е сигурно, след като за последните 4-5 години у нас свириха доста големи групи и то на килограм. Само през 2010 г. през България минаха AC/DC, Rammstein, Metallica и много други. Това само по себе си доказва, че промоутърите нямат проблем с финансовата страна, още повече, че се видя, че е особено печелившо да повикаш голяма и почитана група, от колкото множество малки, които събират едва по 10-15 хиляди човека.

Единственият проблем пред това да идват най- големите при нас е липсата на място, където да си проведат концертите. Подобно подобно съоръжение е само националният стадион, но, които са били на AC/DC преди година, знаят какъв мор беше и как на моменти едва се дишаше. За сравнение. Тази година в Букурещ на Бон Джови имаше около 60 хиляди човека и въпреки това човек имаше място да подскача, без да попада върху краката на хората, можеше да танцува и като цяло, въпреки 34 градусовата жега вечерта, аз лично се чувствах чисто физически далеч по добре от колкото на концертите на Металика или AC/DC, когато температурите бяха с 10-12 градуса по студени. Липсата на място, което да доведе големите групи е може би единственото нещо, което ни спира да видим Guns ‘n ‘ roses, Rolling Stones, Red hot chili peppers и много други, които отказват да дойдат. А веднъж дойдат ли, то българската публика неминуемо ги привлича отново. Не случайно тук именно беше избрано да се запише DVD-то на Голямата четворка миналата година, като именно българските фенове бяха показани в кината по света, излъчвани на живо. Не случайно всяка група, дошла в България се завръща, като някои от тях го правят почти всяка година (Helloween, Manowar и други). Причината за това я видях и на концерта в Букурещ. От 60-тина хиляди фенове около една четвърт бяха българи. В центъра на румънската столица не се срещаше друга реч освен българската. В магазините, в кафенетата, по градинките и парковете румънците си бяха малцинство за около 2 часа следобеда. На самия концерт на големият екран отпред, който от време на време показваше и публиката се виждаха основно български знамена. Навсякъде около нас отново имаше много българи, които скачаха, пееха всяка една песен, викаха, като цяло създаваха атмосферата, докато румънците, които бяха около мен стояха с кръстени ръце и си отвориха устата едва на 2-3 песни. Точно по този начин бяха привлечени и AC/DC преди година. В Белград българските фенове отново са създали невероятна атмосфера, която несъмнено я повториха и после на концерта в София. За това няма да е чудно, ако догодина Bon Jovi има желанието да дойде в България, но единственото място, където може да направи своя концерт е Националният стадион или някое от летищата. Ако е на Националния то отново ще се потим много и нищо чудно да има доста хора потърсили лекарска помощ, центърът отново ще е задръстен, а Борисовата градина отново ще прилича на бунище за 2-3 дена след това.

За това е нужно да се създаде съоражение, стадион, който да е достатъчно голям, за да посреща нуждите на публиката. В момента в България няма стадион, на който да се играят мачове от Шампионска лига, което какъв стимул е за футболистите. При участието на Левски преди 4-5 години в шампионската лига билетите се свършваха за 6 часа, което показва, че при успехи, футболният фен е готов да напълни и 3 пъти по- голям стадион от сегашния национален. Със сигурност този стадион ще има доста събития, които да посрещне, така че наемът му ще покрива голяма част от разходите по поддръжката му. Ето че една зала в София беше направена и изведнъж спечелихме домакинство на най- престижният волейболен турнир в света – Световната Лига. Какво пречи да спечелим финал ако не на Шампионска лига, то поне на Лига европа с едно такова съоръжение. Нещо, което неминуемо ще повдигне както самочувствието ни като нация, но и желанието ни за успехи. И не на последно място, ще имаме възможността да привличаме големи музикални състави, които, както се вижда, привличат хора от цяла Европа, което пък от своя страна си е една безценна реклама на страната ни.     

  

Сърцето на рояка (Heart of the swarm)

След невероятния успех, който имаше втората част на една от най- великите стратегии в историята на компютърните игри- Starcraft, създателите от Blizzard  решиха да пуснат ексанжън, в който основна роля ще играят любимите на много хора Зергове. Историята, която ще  залегне зад соловата игра, ще бъде с главен герой Сара Кериган, която в Wings of liberty беше върната към човешкият си разум. В "Сърцето на рояка" тя ще се опитва да създаде империя на Зергите.
От "Blizzard" съобщават, че Gameplay- а няма да се различава особено от това, с което са свикнали до сега почитателите, но ще има нови единици. Възможно е да се появят старите познайници- Лъркарите, както и много нови екзотични създания, като например Заразен Бункер. Според Дъстин Браудър обаче, все още е много рано, за да се твърди кои единици ще останат за накрая и кои ще отпаднат. Той добавя, че е възможно дори да включат животни, които са се появявали в играта, но не е било позволено управлението им.
В мисиите, които ще бъдат предложени на играчите, Керигън ще бъде основно действащо лице. За разлика от "Крилата на свободата" и Джими Рейнър, Сара ще води своите орди на бойното поле а не от космически кораб. Това ще даде възможност на играчите да я използват активно в битките. Още повече, че не се планира след смъртта и да бъде изгубена мисията. Планува се тя да може да бъде възкресена от всяко хатчери и по този начин да се стимулира използването и в битки. Основна цел на Керигън ще бъде да събира сила. Колкото повече сила има, толкова повече зерги ще може да управлява. Също както в първата част на SC2, така и тук играча ще има избор, коя мисия да посети, ще има моменти на решения, от които ще зависи и насоката, в която ще тръгнат мисиите, както и ще им, ще има и възможността да се си избира кои същества да ъпгрейдва и да избира, това обаче няма да се прави с пари. Основна цел на Керигън ще бъде да мутира и еволюира зерга непрекъснато.
 В началото на всяка мисия ще има право да си избира и каква мутация на Керигън да ползва, но това е все още само в развитие.
Беше пуснат и трейлът към тази втора част. Ето го и него:

. Още информация: http://starcraft.wikia.com/wiki/StarCraft_II:_Heart_of_the_Swarm

Най- великият футболен мач

Финалът на Шампионската лига наближава. Светът отново за 2 часа ще се превърне в мъртвило, за да могат стотици милиони по цял свят да затая дъха си и да проследят кой ще отнесе тази година трофея - Барса или Манчестър Юнайтед.
Барса е може би най- добрият отбор в света в момента. Невероятна игра, невероятни играчи. На моменти човек може да си помисли, че са непобедими. Манчестър от своя страна имат достатъчно умения, опит и техника, за да победят който и да било отбор. Преди 12 години излязоха срещу намиращият се тогава в страхотна форма Байерн(който в интерес на истината цял мач ги мачкаше), но накрая Юнайтед излязоха победители, благодарение на доза късмет и непобедим и непреклонен дух.

И така както се засещах за стари мачове, се сещам за един двубой, който несъмнено показа, защо се нарича Цар футбол. Говоря за финалът от 2005г. на същия турнир. Тогава един срещу друг се изправиха Милан и Ливърпул. Милан през този сезон в ШЛ се представяха непогрешимо. Играха невероятно и доминираха в повечето случаи. Класираха се първи в групата си, като надминаха дори и Барселона, която беше във същата група. На осмина финала се наложиха на два пъти с по 1:0 над Манчестър Юнайтед, след което лесно преминаха през съгражданите си от Интер с общ резултат 5:0. На полуфинала ги чакаше ПСВ. Там с известна доза късмет се класираха благодарение на гол на чужд терен.
Ливърпул от своя страна беше колеблив и според мнозина (Включвам и себе си) не заслужаваха да стигнат до четвъртфинал, а какво остава за самия финал.Ливърпул тръгнаха от третия предварителен кръг, където загубиха единият от двата мача с австрийският ГАК, но с общ резултат от 2:1 продължиха в груповите фази  класираха се втори във своята група, като пред тях беше Монако, а третият Олимпиакос беше с равен брой точки с Мърсисайдци. След груповата фаза, англичаните се стегнаха и започнаха да играят значително по- класен футбол. Биха два пъти с по 3:1 Леверкузен, след което приятно (за някои) изненадаха с играта си срещу тогавашният италиански шампион - Ювентус. вярно тогава Юве бяха вече в криза и не подозираха, че скоро ще играят в серия Б, но играчите на Ливърпул отбелязаха два невероятни гола и опазиха достойно вратата си, като допуснаха само един  гол.

На полуфинала обаче ги чакаше мултимилионният Челси, който от много години мечтае за успехи в Европа. Въпреки доминацията на сините, Ливърпул ги победиха с общ резултат от 1:0, като дори вкараният гол беше толкова изсмукан от пръстите, че разгневи страшно много хора. И до ден днешен няма точен отговор премина ли тогава топката, бита от Луис Гарсия или Галас успя да я изчисти. Това няма значение вече. Ливърпул бяха на финал и там се изправяха срещу Милан.
Мачът започна на доста високи обороти, като Милан доказа, че не случайно е на финал. Още в първата минута 36 годишният Малдини успя да вкара топката във вратата. До края на полувремето резултатът беше класически благодарение на двата гола на Креспо в 39 и 44 минута. Шевченко също отбеляза, но попадението бе отменено поради засада. По всичко изглеждаше, че Милан са шампиони. Тотално доминираха на терена, а и водеха с 3 гола.
И както са казали много коментатори, анализатори и спортни дейци - Футболът за това е велика игра, защото нищо не е приключило, докато съдията не даде край на мача.
Второто полувреме започна по- различно. Футболистите на Ливърпул сякаш бяха хипнотизирани да забравят трите си гола пасив и се впуснаха в невероятен устрем. Феновете от трибуните не ги оставяха да "вървят сами". Стадионът в Истанбул закипя под няколкото десетки хиляди фена на Ливърпул. Невероятната атмосфера и нестихващата амбиция в мърсисайдци се отплати. За 6 минути Джерард (54м.), Шмицер (56м.) и Алонсо (60м.) хванаха този мач и го запратиха във вечността. Хилядите фенове на трибуните оставаха без глас, тези които симпатизираха на Милан стояха с отворени уста и не можеха да повярват, че това е Ливърпул от преди половин час. "You will never walk alone" се чуваше из цял Истанбул от невероятните фенове, които не позволиха нито за секунда след това чуждите фенове да се чуят. Това беше една невероятна приказка, нов живот, ново начало. Финалът тепърва започваше. равенството се запази до края на мача.

Двете продължения бяха основно дефанзивни, макар и през двете да не липсваха инфарктни ситуации. И двата отбора вече хвърляха по едно око на бялата точка в наказателното поле. И докато се разсейваха Шевченко успя да се откъсне от отбраната на Ливърпул и със силен изстрел с глава запрати топката към вратата на Дудек. Като по чудо полякът успя да блокира удара, но топката отново попадна в краката на Шева, който от не повече от 3-4 метра от голлинията стреля, но Дудек беше просто като стена. Отрази и втория удар, а Шева просто не можеше да повярва. Това беше и началото на златния момент на Дудек. По време на дузпите той не спря нито за секунда да танцува по головата линия. Успя да разконцентрира Сержиньо, който би над вратата и улови анемичния удар на Пирло. През това време Хаман и Сисе отбелязаха, а Рийзе изпусна. Томасон и Кака от Милан се оказаха по концентрирани и отбелязаха. Шмицер също отбеляза за Ливърпул и направи резултата 3:2 за Ливърпул. предстоеше 5-та дузпа за Милан. С нея се нагърби Шевченко. Дудек лично му подаде топката и се върна да си танцува по голлинията. Шева се засили и Дудек се превърна в легенда.

Ливърпул стана за 5-ти път носител на най- ценния клубен трофей в света.
Да се надяваме и тазгодишният финал да бъде също така зрелищен, както този преди 6 години (или този преди още 6 години- Байерн - Манчестър). Дали Барса и Юнайтед ще бъдат запомнени както Милан и Ливърпул през 2005г. или ще бъдат забравени и ще останат само в статистиката както Милан и Ливърпул през 2007г. зависи единствено от тях.

Погрома в цифрички (Честит ви ден на Победата)!

Денят на победата, денят на Европа. Както искайте го наричайте, но това е денят, в който света се раздели. Липсата на общия враг противопостави двете най- велики световни сили - Русия и САЩ. Но по- интересно е светът, който те заварват.

След втората световна война, буквално водила се по небе, земя, вода и под вода, от всеки континент има милиони жертви. Холокостът представлява едва една десета от общия брой жертви, които към краят на войната наброяват 60 милиона. Това представлява грубо около 1/80 от общото население на света. Най- страшното е, че над 60% от жертвите са цивилни. И то не само от фашистите, концентрационни лагери, безмилостните бомбардировки над Варшава, Ротердам, Лондон, Ленинград, Сталинград и други. Но също така и съвсем умишлени съюзнически атаки срещу цивилните жители над Хирошима и Нагасаки(около 200 хиляди), Дрезден (около 14 хиляди), Берлин и много други. В крайна сметка е факт, че най- много загуби, що се отнася до човешки ресурс, губят съюзниците.

Войната се води на териториите на 41 държави.  От тях най- сериозно са засегнати Германия, Русия (СССР), както разбира се Китай и Япония. Полша почти изцяло е срината със земята, Холандия и Белгия са си просто фронтова линия, което се оказва доста пагубно за градовете им, особено Ротердам, който е опожарен от Нацистите. Що се отнася до отделните държави. След края на войната Русия е загубила най- много хора. Около 23 милиона наброяват жертвите от войната. От тях 13 милиона са цивилни - умрели от глад, студ, болести или просто от немски, или в по- лошия вариант, руски куршум. СССР губи около 13,5% от цялостното си население в тази война. Тя претърпява най- много човешки загуби.

Германският Вермахт погубва много от европейското население, с жестокости, нечовешки отношения, омраза и злоба, но и те самите понасят огромни загуби. Германия губи приблизително 9 милиона човека, от които 3,2 милиона са цивилни. Населението е стопено с 10,5%, а икономически погледнато- те реално вървят върху пепел.

Китай губят около 20 милиона души по време на войната. Това е приблизително 4% от населението им по онова време. Цивилните жертви са между 14- 16 милиона, като основна причина за тях са жестокостите на японските войници.

Япония губят около 3,2 милиона души, което е приблизително 4,4 процента от населението им. Около 1 милион умират от бомбардировките на американските самолети, а приблизително 1 четвърт от цивилните жертви са от атомните бомби.

Е, да споменем и България. От Втората Световна война България излиза като победена, но реално погледнато през цялата война ние сме загубили около  25 хиляди човека, от които 3 хиляди цивилни. Спасили сме евреите си от екстрадация, а след 9 септември 44-та година освобождаваме почти цяла Сърбия. Цивилните ни жертви са 3 хиляди, като около 2600 от тях са от американските и британски бомбардировки над София. Загубили сме по- малко от 0,4% от населението си, като по- добре от нас от европейските държави са само неутралните през войната и Дания и Норвегия, които просто отстъпват териториите си на Третия Райх. Дори, на всичко отгоре, не само не се приемат териториалните искания от Сърбия и Гърция, но на България и е позволено да запази Южна Добруджа. Това е единствената държава, съюзничка на Хитлер, която не само успява да запази териториите си от 1939г. но и се разширява.  

Снимката, която подпечатва началото на Студената война.

И все пак на Общия фон. Светът се разделя на две. Светът е помлян и разпилян и отново влиза във война, този път тя не гори със пламъци, а с напрежение. Студената война ще продължи 45 години, ще ескалира на няколко пъти, но страхът от преживяния ужас ще кара двете велики сили САЩ и СССР да се държат прилично и да мислят, преди да действат. Когато едната много се запъне, другата отстъпва и обратното.
Та сега отново ли ще си говорим, че "Войната е в твоята кръв. Сърцето е твоята пушка"? Бедни, бедни ми Македонски, един човек, отишъл на война, никога повече не се завръща. Може тялото да се върне здраво и живо, но умът и съзнанието му остава на бойното поле. Човекът е променен, често озверял, често съсипан, никога същия. Войната не е в твоята кръв, но кръвта е навсякъде във войната. Сърцето не е твоята пушка, но вероятността щикът да влезе дълбоко в него е твърде висока. И ако това масово жертвоприношение от 60 милиона човека е направило нещо положително, то това е сигурността, че подобно нещо няма да се повтори, защото ако се повтори, то ще е последното. (Някой да цитира Айнщайн).И заклеймете ме като пацифист, хомосексуалист или какъвто и да било друг "ист", но ако всички бяхме пацифисти в този свят, нямаше да има комунисти, анархисти, нацисти, демократи, шовинисти, расисти и други разни цветисти "исти", а щеше да има хора.