Спа процедури

Труден беше изминалият месец. То не бяха изпити, не беше броене на хора. Но всичко свърши. Остана само данъчна декларация да подам и после почивка. Викам си ”Защо пък да не ида на спа- процедури? Нали звездите го правят, дай и аз да се поглезя малко”. Е как да се отметна след такова силни аргументи. Намерих един купон за 50% отстъпка, взех документите за пред данъчните и тръгнах към общината.

                Още на изхода на входа усмивка се появи на лицето ми. Видях нещо прекрасно – общината се е погрижила всичко наоколо да наподобява на спа център. Улиците са се превърнали в същински кални бани. Само стъпваш и веднага се озоваваш по гръб на земята, целият в кал. Ако случайно се задържиш прав, една от многото коли ще ти помогне да не се измъкнеш без безплатна кална баня.

               
Аз обаче не съм претенциозен и не си падам по каните бани. Предпочитам масаж. Представете си учудването ми, когато разбрах, че и за това са се погрижили. Качваш се на придошлия сред калната река икарус (нещото, което се води градски транспорт и за което плащаме по левче на возене), сядаш на седалките и започва божественият масаж на треперещия автобус. Кулминацията е на спирките и светофарите, когато от вибрациите едва се задържаш на седалката. А за приятното ти прекарване се грижи и непрекъснато работещият климатик, който не вреди на околната среда. Той се състои от движението на автобуса и разпокъсаните и отдавна изчезнали уплътнения, както на стъкла и врати, така и на колелото в средата на рейса. Когато на вън е приятните – 10 градуса, в икаруса е едва 4 – 5 градуса по- топло. Е как след няколко месеца да не гласувам за същите тези управници. Та в коя друга държава се е чуло и видяло градския транспорт да ти е спа център?

                След масаж е добре да се направи кардио- тренировка, за да се заздравят мускулите и мазнините да се стопят и изчезнат. От общината и за това са се погрижили. Точно пред входа на общината попаднах на един огромен басейн. Вярно малко мътен, но след всички тези невероятни услуги, които ми направиха съвсем безплатно, как да се оплача. Преплувах го и влязох в общината. Поздравих сърдитата лелка, на която очевидно пречих да си реди пасианса на компютъра, а тя ми изчурулика „какво?” в отговор. Аз бръкнах в калните си панталони, извадих талончето за 50% намаление и питах дали процедурите на връщане към вкъщи ще влизат към тези 50% отстъпка...