Докторе, боли

- Докторе, боли ме - влезе един сутринта в кабинета ми и започна да се оплаква

- А направление - запитах аз? 

- Нямам, ама докторе, мене много ме... 

- Без направление не може- прекъснах го, за да не ми губи времето

- Докторе, ще умра от болка- продължи да се жалва човека

- Няма да умреш, не се бой - казах аз с повишен тон - отиди да си вземеш направление и ще те прегледам.

- Ама докторе...

- Марш от кабинета ми- извиках се аз. Това винаги действа. Човека се обърна и си тръгна. Ами така е като е без направление, аз да не съм тука УНИЦЕФ.

Тоя май ми вдигна кръвното. Отидох до аптеката, отсреща на болницата, за да си взема някакво хапче. Гледам вътре цените - Ужас- тия фармацевтите не са ли полагали Хипократови клетви. Какви са тия цени? Ще уморят хората. То никой не може да си ги позволи. Може ли такова безхаберие към човека да проявяват. Всички сме хора все пак.

Връщам се към кабинета си и гледам, там вече се насъбрали десетина човека. Втурват се да ми обясняват проблемите си. "След малко ще ви повикат" отговарям със спокоен глас и влизам в кабинета. Сядам зад бюрото и от шкафа вадя едно шише водка, което вчера разтревожена майка ми беше донесла, да се грижа по- добре за сина й. Сипвам си сто грама и се облягам назад. 

След около половин час и двеста грама водка викам на сестрата

- Айде пускай първия, ма, Весе

Влиза първия човек и преди да е успял да каже каквото и да било, аз го засичам

- Направление имаш ли?

Той го размаха с ръка и започна да се жалва.

- Крака ме боли много, едва стъпвам на него, сигурно съм го спукал.

- Лягай на кушетката- казах без да го слушам. Айде да минава тоя и да мога да си сипя още петдесет грама.

- Тук боли ли те- запитах като го хванах за крака

- Малко

- Тук

- Повече

- Нищо ти няма, ще се оправиш - успокоих го.

- Ама мене много ме боли - продължи да се оплаква- нещо болкоуспокояващи, гипс, едно, друго?

- Ами! То сутринта един едва влезе от болки в стомаха и си тръгна без проблем - продължих да го успокоявам - твоето е като ухапано от комар. 

Излезе! Гледам, вече станало 12:00. Сипвам още петдесет грама и включвам телевизора. Гледам оня сутрешния застанал пред камера и се жалва. Тъкмо преглъщам и Весето вика:

- Докторе, тука от БиТиВи- то искат да взимат интервю от вас

- Е сега съм много зает- едва не се задавих- гледай на вън колко пациента има. Сега няма да чакат и интервюта да правя. Викай следващия, че горкичките по часове висят, заради тая здравна система...




*карикатурата е от http://karikaturi.com/