Няколко песни за изпроводяк на комунизма

9-ти май наближава. Една незабравима дата в световната история. Съюзническият антибиотик най- накрая се преборва с кафявата чума и света, след като е опожаряван 6 години, след като Европа е срината до основи, а земята е покрита с кости и пропита с кръв, нещастното малко, злобно човече с мустачките си е теглило куршума и мирът най- накрая възцарява. Поне за няколко месеца. Горещината от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки все още парят душите на хората, а над света вече се усеща хладния полъх на студената война.

9-ти май подпечатва окончателно и споразуменията, подписани три месеца по рано в Ялтенската конференция. Това поставя България в съветската сфера на влияние. Това предопределя изходът от всички избори в следващите 45 години, лишава хората от свобода, поставя ги в изолация от западните страни и забавя развитието им с около 20 години. Когато великите сили говорят, справедливостта мълчи, а Темида е със счупени ръце и с превързана уста.

Колко кофти е била организацията по онова време не съм аз този, който ще обяснява, но ако едно хубаво нещо е излязло от тези 45 години на тоталитаризъм, то това несъмнено е музиката, която е вдъхновила с погрома си в началото на 90-те.

Освободени вече от полит-.бюро и тайни милиции и простотии, българските рок и поп изпълнители създават едни от най- емблематичните си песни. Много от тях продължават да са актуални и 20 години по- късно, но със сигурност всички те ще се помнят като песните на прехода.

Ще започна разбира се с бащата на българския рок, който дълги години е живял под социалистическа гнет и едва в последните години на живота си вкусва свободата. И благодарение на нея ражда

Кирил Маричков и Щурците са друга именита група, която малко или много се е спречквала със властта преди 10- ти. И когато идва времето да бъдат свалени от власт, Кирчо хваща своята китара и запява ...

Да не забравяме и за блус течението. Като видиш някоя дядка с кърпа на главата, дълга прошарена коса и прегракнал глас, то не може да не се сетиш за Васко Кръпката. Ден след ден е може би най- добрата му песен, правена някога. Това което може би я прави толкова успешна и популярна е, че всъщност и сега нещата не са толкова различни. Отново едни постоянно оцеляват, докато други срещу бурята стоят. Ако трябваше да ги подреждам по някакъв специален ред, тази песен със сигурност щеше да е на 1-во място

Една от най- емблематичните песни, които и до днес се ползва, когато някой почне да прави клипчета за време оно, безспорно е песента на Валди Тотев - Вдигни Очи

Милена също не остава назад, когато идва ред да си изкараш нервите върху падналия строй. За огромно съжаление, тя Не'а Нерви, което малко затруднява процеса, но все пак песента и е достойна за отразяване

Не всички изпълнители са толкова известни в момента, както горните. Сред песните, останали легендарни за умиращия комунизъм, можем да видим дори и Кънтри песен

Асен Гаргов също отбелязва присъствие със своята Развод ми дай

Но както се казва, човек винаги трябва да завършва със веселата страна на живота. След 90-та година се заражда едно хумористично, младежко предаване на име Ку- Ку. Тяхна е и една от забавните песни, които се раждат благодарение на отминалия социален строй.

Толкова за сега. Малко но от сърце. След 20-тина години дано мога да напиша и за песните, които ще се родят за края на прехода. Писна ми от мизерия, ще ходя да напиша песен... Лека