Как трябва да изглежда новият Изборен кодекс

Вече повече от година и половина не бях писал тук. Не защото нямаше какво да кажа, а защото всичко, което имах, го казвах във фейсбук. Дойде моментът обаче, в който това, което искам да представя, не може да се побере лесно във социалната мрежа.

Публикувам моите идеи, за това как трябва да изглежда изборният кодекс в България (или поне изборният процес). Обръщам особено голямо внимание на това, че не съм юрист и създаването на закони в техният коректен вид ми е особено трудно. Започнал съм с някои от вече фигуриращите членове в ИК, като с Болднато съм подчертал моето нововъведение. От "Раздел III" текстът става предимно или изцяло мой и постепенно загубва вида си на кодекс и придобива вид на общи характеристики и основи на това как трябва да изглежда Изборният процес в нашата родина.

Очаквам всякакъв вид забележки, критики, предложения и най- вече похвали.

Заповядайте:

Допълнения към Изборният Кодекс на република България

Чл. 3 (Активно избирателно право)

Ал. 1 - Право да избират народни представители, президент и вицепрезидент на републиката имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, имат завършено начално образование, могат да четат и пишат на български език, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Ал. 2 Право да избират членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, имат завършено начално образование, могат да четат и пишат на български език, живели са най-малко през последните 12 месеца в Република България.

Ал. 4 Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, имат завършено начално образование, могат да четат и пишат на български език, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.

Чл. 4 (Пасивно избирателно право)

ал. 1. Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 25 годишна възраст към изборния ден включително, нямат друго гражданство, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода и последните 2 години е живял в едномандатния район, от който е издигнат и има завършено средно образование.

ал. 3 Право да бъде избиран за член на Европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 25 години към изборния ден включително, няма гражданство в държава извън Европейския съюз, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има постоянен адрес в Република България и е живял най-малко през последните 12 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, има завършено висше образование.

Отпадане на ал. 4

ал. 5 Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, навършили са 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 24 месеца в съответното населено място.

Отпадане на ал. 6

Раздел III
Изборна Система

Чл. 5 (СИСТЕМА ЗА ИЗБОР НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ)

Ал.1 Изборите за народни представители се произвеждат по мажоритарна изборна система с излъчване на кандидатури от партии, граждански сдружения и инициативни комитети.  Едномандатни региони. Българската територия се разделя на 236 едномандатни район, като всеки един от тях обхваща не повече от 1/236 част от населението на страната.* Всеки един кандидат депутат може да се кандидатира по съответния ред описан в закона, само ако в последните 24 месеца е живял в този едномандатен район. За да бъдат регистрирани депутатите трябва да внесат подписите на минимум 1/10 от гласоподавателите в дадения район. В този смисъл за всеки район ще има максимум 10 кандидата и ще се избегне абсурда на 45 партии, борещи се за кабинет.

* 4-те оставащи депутатски места до 240 са запазени за представители на българските общности извън граница. 1 депутат е отреден за българската общност в Европейския съюз и Русия, 1 депутат отговарящ за българските общности и гласоподаватели в съседните ни държави, 1 глас за българските общности в Северна и южна америка и 1 глас за българските граждани в останалата част на света. Тези 4 депутата могат да бъдат издигани от цялата страна, без значение къде са живели, могат да бъдат и живеещи в чужбина български граждани (част от изброените общности). 

На практика това означава, в моментното състояние на държавата, че един едномандатен район ще се състои от общество от 29 хиляди души, като всеки един кандидат ще трябва да събира между 2000 и 2500 подписа в зависимост от това колко непълнолетни има в даден регион.  

Ал. 2 Депутатското място заема този кандидат на даден едномандатния район, който е събрал 50+1% от  гласовете при избирателна активност над 50% в района. В случай че едното или другото липсва има балотаж, на който участват кандидатите събрали 20%  или над 20 % от гласовете. В балотажа печели събралият най- много гласове кандидат.

Депутатите имат право на най- много 2 последователни мандата в парламента. След това те нямат право да се кандидатират за седващите избори.

Чл. 8 (Системи при избори за общински съветници и кметове)

Изборите за общински съветници се произвеждат по мажоритарна избирателна система на базата на районите в населените места, в които живеят (Например общини със 15 района (район Надежда, район Младост, район Люлин например) ще имат 15 общински съветника, а тези с 7 района, ще имат 7 общински намесника.)

В общинският съвет влизат общинарите, получили 50+1 % от гласовете в своя район. Те трябва да са живели в този район поне 1 година, за да могат да бъдат избрани за общински съветник от него. Ако никой кандидат няма над 50% от гласовете, то се провеждат балотажи в съответните райони с 2-та кандидата с най- много гласове.

НОВ ЧЛЕН: ИЗБОРИ за Изпълнителна власт.

Изборите за изпълнителна власт са мажоритарни и общодържавни. За министър председател може да се кандидатира всеки човек, навършил 30 години, с висше образование и трудов стаж минимум 5 години (целта на ограниченията е, да се избегне избирането на хора, които през живота си не са работили и не знаят какво е да се работи, хора, които са живели на гърба на обществото).

Министри могат да бъдат всички граждани, навършили 30 години, които имат поне 5 години трудов стаж в ресора, в който е тяхното министерство (например министър на образованието може да е само преподавател, професор, научен сътрудник и т.н. с 5 години трудов стаж. Министър на здравеопазването може да е лекар с 5 годишна практика и т.н.) Министрите и парламента нямат право да бъдат членове на политическа партия, нямат право да са депутати в момента на своето избиране.

 Изборите се провеждат веднъж на 3 години (За да може отделните правителства да работят с различни парламенти. По този начин разделението на властите ще е реално, а не както сега само на хартия). Изборите ще се провеждат, като в бюлетината или чрез електронно гласуване, всеки един избирател отбележи по един министър за всяко министерство + министър председател.

Централната избирателна комисия

Централната избирателна комисия се избира от комисия се назначава с указ на президента на републиката за срок 5 години след консултации и по предложение на парламентарно. Той се състои от председател, зам- председател, секретар и членове. В него нямат право да участват представители на партии и коалиции. Членовете на централната избирателна комисия се издигат от граждански сдружения, като се назначават с указ на президента.

Членовете имат право на неплатен отпуск от работата си, когато трябва да заседават в ЦИК. Заплащането им в дните, когато заседават в ЦИК са за сметка на държавния бюджет и са на стойност два пъти по- висока от средната заплата за държавата.

Районна избирателна комисия.

Районната избирателна комисия се състои от по един представител от партиите, имащи свой електорат в района и равен на брой членове от безпартийни граждани, проявили доброволно желание да се включат. В случай, че има повече желаещи от местата в РИК, членовете се избират от ЦИК. Заседанията на РИК се извършват в извънработно време, за да могат работещите членове да не отсъстват от работа. По свое усмотрение работещите членове могат да вземат полагащият им се годишен отпуск или неплатен отпуск.

Членовете на Районната избирателна комисия получават възнаграждение не по- високо от средната работна заплата в страната, като точната му стойност се определя от ЦИК. Членовете на РИК не могат да са кандидат депутати или действащи депутати. Те не могат да изпълняват управленски функции в държавата.

Предизборни процеси.

За парламентарните избори всеки един от кандидатите е длъжен да излезе в открит дебат срещу своите опоненти в избрано от районната избирателна комисия място. Това място не може да е частно, а достъпът до него е официално разрешен за всички живущи в района и  техни гости. Предварително се публикуват чрез интернет и чрез писмо желаещите въпроси, като те биват приоритизирани по усмотрение на РИК. Дебатът, по усмотрение на ЦИК, може да се провежда и по обществена медия. Всеки един дебат се излъчва пряко по интернет.

Избори за изпълнителна власт: Кандидатите влизат помежду си в открит дебат в последната седмица на своята кандидат – министърска кампания. Дебатът се излъчва пряко по обществените медии, а при желание и по останалите – частни медии, но без коментар. Кампаниите на кандидатите се провеждат до 7 дни преди изборите, като през това време те имат лимит от 10 000 лв  за своята рекламна кампания. В този смисъл един кандидат може да си направи кампания за 500 лв. а друг за 10 000 лв., а може и всеки кандидат да си направи кампания за 10 000 лв. Кандидатите са свободни в предизборната си кампания да се явяват в частни медии в периода до 7 дни преди изборния ден. След това те имат равни права, като агитацията чрез митинги и обществени мероприятия се забранява, а обръщенията към обществото са на равни начала между всички кандидати и само по обществените телевизии. По усмотрение на ЦИК се определя период за размисъл не по- малък от 24 часа и не по- голям от 72 часа. В този период медийните изяви на кандидатите са напълно забранени, както и участието им в социалните мрежи. Пряката агитация и внушенията също се забраняват.

Президентски избори са по метода на изборите за изпълнителна власт.

Изборен ден.

Във всяка секция има 5-ма членове на секционната избирателна комисия. Те са равни по право и отговорност. Член на СИК не може да бъде член или деец на никоя партия или коалиция от партии. Членовете на СИК се избират от РИК на доброволни начала. Ако такива няма, РИК назначава членове , които са задължени да изпълняват задълженията си. Забранява се в членовете на СИК (както и на РИК) да има роднини на някой от кандидатите. Забранява се на членовете на СИК да носят отличителни белези, като тяхното облекло предварително е одобрено от РИК.

Пълна забрана на застъпници и други елементи, които могат да насочат даден избирател, за кого да гласува. Пълна забрана на всякакъв вид агитация в изборния ден.

Изборите се извършват срещу представена лична карта и подпис, като всеки от гласоподавателите собственоръчно трябва да си напише името (проверка за грамотност). Де

Други важни промени.

Парламент: Парламентът сам избира своя председател, както и председателите на комисиите. Това се извършва само, ако са гласували над 90% от избранниците и при положение, че един от кандидатите, издигнати от самите депутати, получи над 51 % от подадените гласове. До назначаване на председател, народното събрание се председателства от най- възрастния народен представител.

Заплатата на депутатите се намалява до 2-пъти по висока от средната за страната и се движи на това ниво. Депутат, който не се е явил на работа се лишава от правото си да вземе заплата за пропуснатия ден. Изключение прави единствено заболявания, изискващи неговото отсъствие или други служебни задължения, свързани с неотложни срещи с чуждестранни дипломати, политици и важни личности.

Отказът от Депутатско място е невъзможен. Напускането на депутатското място става само по 4 причини.

1. Смърт на депутата
2. Тежко заболяване, което ще го лиши от възможността да присъства в парламента над 2 месеца
3. Отзоваване от страна на избирателите.
4. Безпорно доказано криминално престъпление, свързано с корупционни схеми или углавни престъпления, измами и т.н.

Отзоваването на депутати се извършва само от избирателите от едномандатният район, от който е бил избран народният представител. Това става чрез събиране на подписка, в която трябва да се включат минимум 51% от гласоподавателите в района. В случай, че тя бъде събрана. От ЦИК организират възможно най- бързо (в рамките на 2 седмици) гласуване на решението за отстраняване на посочения депутат в едномандатния избирателен район. В случай, че над 65% от хората гласуват за неговото отстраняване (при активност над 50%) Депутатът е отстранен и ЦИК свиква предсрочен избор в Едномандатния район до 1,5 месеца). В противен случай депутатът запазва своето място. Един депутат не може да бъде предлаган за сваляне повече от 1 годишно. (последното е с цел да се избегне постоянните опити за сваляне и политически борби, а да се акцентира върху този механизъм, само когато наистина има нужда от свалянето му).

Депутатският имунитет е само що се отнася до мярката за неотклонение по време на досъдебно и съдебно производство. В този смисъл на депутат не може да бъде налага мярка за неотклонение „задържане под стража” и „парична гаранция”, без преди това с мнозинство от 51% от гласовете на депутатите, неговият имунитет да бъде свален.

*Липсата на депутат в парламента, поради разпит в прокуратурата или други сходни ангажименти свързани с другите две власти, се считат за официално извинение за отсъствие.

Министерски съвет.

 Правителството има  право да предлага закони, и осъществява управлението на базата на съществуващите такива. Министрите могат да подават оставка, като когато това стане, заместникът на подалия оставка довършва неговия мандат. Всеки министър има право на два ресорни заместника, които той сам избира и назначава, след одобрението на президента и премиера. Оставка на правителството може да поиска само президента, както след поисканата оставка, тя бива гласувана от парламента. Оставката се приема, ако 3/4 от всички депутати (при 240 това е 180 депутата) гласуват „за”.

Ако министрите бъдат отстранени след гласуване в парламента, се провеждат нови, частични избори за техни заместници.

Заплатите на министрите са като тези на депутатите.

Президент.

Президентът е лице на държавата. Той е безпристрастен и няма право да е член на нито една политическа партия. Президентът може да бъде подкрепян от дадена политическа партия, но няма право да е бил депутат от която и да било политическа партия. Това гарантира неговата безпартийност.

Президентът е задължително над 40 години с поне едно висше образование – магистър. Президентът е задължително роден в България и последните 5 години е живял в страната. Президентът има представителна функция. Неговата оставка може да иска само народът, като за целта са нужни подписите на 51% от имащите избирателно право. След това импийчмънтът се разглежда от депутатите, които могат да отстранят президента при 75% „за”.

Парламента има  право да сигнализира на Конституционния съд за груби нарушения на конституцията от страна на президента, при които КС преценява дали има основания за сваляне на президента от неговия пост.

Съдебна Власт.

Съдебната власт е абсолютно независима и никой действащ съдия и прокурор няма право да принадлежи към гражданска или политическа формация. Служителите на 3-ата власт имат право да формират и организират свои професионални формации, които да защитават правата им. Служителите в съдебната система нямат право да стачкуват ефективно.

Съдебната власт е под прекия контрол на ВСС. Висшият съдебен съвет се избира от пряко тайно гласуване от всеки лицензиран съдия в страната. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират пожизнено. Те могат да бъдат отстранени само чрез петиция, подписана от над 75% от лицензираните съдии в страната.

Главният прокурор се избира и назначава от ВСС, по предложение на издигнат чрез преки тайни избори между всички прокурори в България. Главният прокурор се избира за срок от 7 години, като има право на неограничено преизбиране

ВСС има право на вето върху назначаването на главен секретар на МВР, Началникът на ДАНС, началникът на ГДБОП и на други важни за държавната сигурност институции. Ветото трябва да бъде обосновано.

Наказателни разпоредби.

Всяко управляващо лице (в това число депутати, министри, зам.-министри, кметове, общински съветници, шефове на агенции и гл. секретар на МВР, президент, членове на ВСС и главен прокурор), за когото бъде доказано без никакво съмнение, че е участвал в корупционни схеми и търговия с власт, се наказва с доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна (в зависимост от размера и нанесените щети)

Висши чиновници, уличени и в последствие без никакво съмение доказани, че са участвали в корупционни схеми и/ или търговия с власт, се наказва от 15 до 20 години затвор. В особено тежки случаи с доживотна присъда.

Нисши чиновници, и държавни служители, за които е доказано, че са били част от корупционна схема, се наказват с от 8 до 15 години затвор, в особено тежки случаи до 20 години.

Престъпления срещу изборното право:

За установен общински и или други държавни служители, които търгуват с гласове или със силата а своята позиция принуждават дадено лице да гласува за определена човек/ партия или коалиция, се наказва с доживотен затвор и конфискация на цялото имущество в полза на държавата.

Всеки човек, който не представлява държавен служител, който търгува с гласове или чрез сила и принуда кара някого да гласува за определен човек, партия или коалиция, се наказва с от 15 до 20 години затвор, като при нанесени телесни повреди присъдата може да бъде повишена до доживотен затвор и глоба от 100 000 лв.

Всеки човек, който доброволно продаде гласа си и не сигнализира за упражняван върху него натиск се наказва с до 10 години затвор и глоба от 10 000 лв.

Всички хора, участвали в търговията с гласове като купувачи или като продавачи се наказват с доживотно запрещение от право на глас и право за кандидатиране за държавни или общински постове.

Телевизии нарушаващи предизборните агитационни норми биват наказани с глоби от 50 хиляди до 100 хиляди лева. За повторно нарушение – 200 хил. до 500 хил., а за последвало нарушение им се отнема лиценза.