10 не американски филма, които трябва да изгледате. (част Втора)

Ето я и дългоочакваната втора част от не американските филмите, които, според мен, задължително трябва да изгледате. Радвам се, че презентацията ми е накарала някои от вас да изгледат филмите. Все пак това е основната цел... нали? Та без повече да увъртам да преминавам направо към номер:

6. Yip Man (Ип Ман)

Връщаме се на изток, или по- точно до Китай. Реално филмът е от Хонг Конг, но историята (поне в първата част, която реално е най- добрата от трите) се развива в Китай. Филмът представя живота на Ип Ман - учителят на Брус Лий. Разказът започва от мирните години в началото на 30-те и завършва в годините, когато части от Китай са под Японска окупация. Такъв е и градът на главния герой. 

    В тежките времена Ип Ман не загубва своето достойнство, макар да е загубил цялото си богатство. Грижи се за бременната си жена и детето си, без да създава излишни проблеми. Но когато японски офицер и войниците му застрашават него и близките му, вижданията на героя за мирно съществуване се обръщат на 180 градуса.

    Моето лично мнение е, че това е най- добрият филм за източни бойни изкуства правен някога. Невероятна режисьорска работа, невероятна актьорска игра. Можете да изгледате и другите две части, няма да съжалявате, но 1-вата част на филма е тази, която според мен трябва задължително да влезе в топ 10 на световното кино.

Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1220719/

7. Celda 211 (Килия 211)

Връщаме се в Европа и поне днес няма да я напускаме повече. Отскачаме отново до Испания, където ни затварят в затвор. Затворниците се разбунтуват, а ние трябва да се крием, за да не разберат, че сме пазачи. Започваме да помагаме  тайно на полицията отвън, докато изведнъж животът ни не се преобръща наопаки и ние вече няма за какво да живеем. 

 "Килия 211" е филм за това, как във затвора всичко се променя, за приятелство и предателство, за това как за една секунда от добър се превръщаш в лош, от човек в звяр и от страхливец в безстрашен. 

    Гледал съм еквиваленти  на подобна история в американското кино, но нито една не ме е карала накрая да затая дъх, за да се моля този филм да не завършва, а да продължава. Луис Тосар прави толкова невероятна роля, че на моменти наистина се чудиш дали не са го взели от някоя лудница или просто са го взели под охрана от някой затвор. Филмът безспорно си заслужава.

Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1242422/

8. Munje! (Светкавици)

Време е да се отбием до балканите. Все пак и ние сме дали нещо на този свят - комедии. Незабравими, недостижими по своята простотия, комедии. Сърбите са царе в тази област. Впрочем нарочно не слагам български филми, защото по- късно ще направя отделна презентация на българското кино. Та да се върнем на братята сърби. Колкото и да ме е яд, че трябва само един филм да сложа и по лично усмотрение той няма да е "Черна котка, бял котарак", защото него всички са го гледали, а тези които не са, неминуемо са чували много за него. Ще се спра на нещо една идея по- ново: Светкавици (по- удобно ми е да го пиша Мунйе, за това от сега нататък ще го пиша така). Невероятния Радивойе Андрич е направил нещо като американски пай, но сто пъти по- добър, тъй като героите му въплъщават именно нашенски, балкански маниери. Маре и Попа искат да направят своя Drum&bass група, като дори  вече са платили за мениджърските услуги на местна мутра и стар техен "приятел" от квартала- Гойко Цицата. Естествено Гойко ги прецаква и това води до много, много комични ситуации. Редом с този основен сюжет, на зрителя е представена реалността в Сърбия след войната в Косово, след края на управлението на Милошевич. Но не е показана чрез трагични и черно- бели картини, а чрез изпълнени с хумор и простотия кадри.

Това е една Сръбска комедия, която задължително трябва да видите. Ако след това искате да продължите на сръбска вълна, можете да хвърлите едно око и на "Като порасна искам да бъда кенгуру"

Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0279248/

9. Ночной/ Дневной Дозор (Нощен/ Дневен стража)

Вярно, че обещах да включа съветски филм във втората част на сегашната презентация, но като любител на руското кино, честно казано едва успях да отделя този, като филм, който да споделя с вас (руските филми като цяло наистина си заслужават до един да се изгледат). От съветското кино, ако толкова е належащо да гледате нещо, спрете се на "Москва не вярва на сълзи" (Филм, който прави изключително голямо впечатление). 

    Та да се върна на Стражите. Те са първият нов руски филм, който изгледах и сякаш отвориха вратите към едно невероятно приключение, на което вече се наслаждавам повече от 5 години. Филмът в основата си се развива в днешна Москва. Там светът е разделен на две: Дневна Москва, където пребивават пазителите на светлината и нощна Мослква където, респективно, са тези на тъмнината. Борбатаа между тях продължава вече повече от 1000 години, като единственият, който застава от векове насам на пътя на кърваво сражение е Нощният страж. До тук ако не съм ви заинтригувал.... много жалко. Мое лично мнение е, че "матрицата" пред този филм може единствено да му носи чая в стаята за отдих. И една последна препоръка... Намерете си го на руски, защото го има и на английски, но някак чара на филма се губи, ако не се чува руската реч.

Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0403358/

10. Monty phyton (Монти Пайтън)

 Ако някога се чудите от къде е тръгнала интелектуалната комедия по телевизията, нека ви отговоря. Това е Монти Пайтън. Тази трупа, съставена от най- добрите британски комици по- онова време (и един американец), се събира в края на 60-те години, за да преобрази цялостния облик на телевизията. От техните филми, както и от самото им комедийно шоу (което ако някак попаднете на него ми кажете от къде да си го сваля), произлизат голяма част от скечовете в сегашните телевизионни предавания. Дори в някои компютърни игри се взимат мотиви от продукцията на тази трупа. 

   Тъй като говорим за филми, аз ще обърна внимание само на трите филма, които те са направили.

    Първи от трите излиза "Светият граал". Това е невероятно забавна пародия на историята за крал Артур и за търсенето на светия граал. Сатиричният поглед към тази тема не може да бъде описана, само изгледана. 

    Вторият филм е "Животът на Браян". Той е пародия на библейските времена, където един обикновен човек е нарочен за месията и преживява стъпките на Христос. От там е и най- популярната песен излизала от пайтъновците - "always look on the bright side of life".

   Третият филм е "Смисълът на живота"- където, както се досещате, трупата поставя своята гледна точка върху някои от основните моменти на човешкия живот - раждане, смърт и т.н.

Мнозина казват, че британският хумор е тъп и плосък, но лично според мен, ако тези момчета не са ти забавни... 

Ето два от скечовете им, не от филмите, а от предаванията:

Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0071853/ ; http://www.imdb.com/title/tt0079470/ ; http://www.imdb.com/title/tt0085959/

Е... това беше първата ми цялостна презентация на филми. Дано ви е харесала и ви е накарала да изгледате и някой хубав филм за разнообразие. За напред мисля да правя още много такива компилации, но всичко с времето си. За сега толкова. Наслаждавайте се!

     

  

10 не американски филма, които трябва да изгледате. (част първа)

Понеже е много лесно и доста простовато да напиша "Изкуплението Шоушенк", "Боен Клуб", "Мементо", трилогията на Властелина, 4,5,6 част на "Междузвездни войни", трилогията за "Индиана Джоунс" (Да! Без четвъртата част) , "Зелената Миля", "Форест Гъмп", "Криминале" и "Кръсникът" реших да се пробвам да обособя 10-те най-добри филма, които съм гледал, произлизащи от страни извън Америка (и Индия) и по възможност на оригиналните си езици. Не ги подреждам под никакъв ред и не ги класирам... просто ги изброявам.
1. City of life and death (Град на живот и смърт).

 Шедьовърът на Чуан Лу е наистина разтърсващ. Вярно на моменти малко мудно върви, но да си призная така и не усетих как изминаха тези 2 часа и нещо, в които го гледах. Филмът е черно-бял, което допълнително увеличава драматичният момент. В него са разкрити чувствата и преживяванията на хората в Нанкин, по времето, когато японската армия е окупирала града.
    Лу по един неповторим начин разкрива на зрителите ужасяваща картина от, спечелилото печална известност, Нанкинско клане от 1937г.
Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1124052/

2. Le fabuleux destin d'Amelie Poulain (Невероятната съдба на Амели Пулен)

Филмът, чийто режисьор е Жан-Пиер Жьоне, се развива около лчността на младата Амели. Като малка тя расте изолирана от другите деца, защото баща и има съмнения че има проблем със сърцето. Превърнала се вече в млада дама тя се радва на простите неща в живота, като от време на време тероризира по много изобретателен начин баща си.                                                
    След като по случайност намира в банята си снимка на момче, което преди това е обитавало апартамента й, тя се впуска в приключение, да намери вече порасналия човек, без да осъзнава, че това приключение е и на любовта.
 Тази романтична комедия ще ви накара да забравите за всички блудкави американски подобни филмчета и ще се наслаждавате на всеки един момент на странната и ексцентрична Амели.
Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0211915/

3. El labirinto del fauno (Лабиринтът на Фавна)

 След като минахме през Китай и Франция, мисля че е време да се отбием и до Испания. Добре де... хванахте ме! Филмът има Американско участие, но актьорите са Испанци, Режисьорът е Мексиканец, а и самата история е за Испания. Също така се говори на испански, така че млъквайте и не ми противоречете. Филмът е наистина едно от най- добрите фентъзи (приказки),   които съм гледал (за да не кажа най- доброто). "Лабиринтът на Фавна" е драматична история за малката Офелия, която чрез своето въображение се опитва да избяга от жестоката реалност на фашистка Испания. Тя, заедно с майка си, се премества да живее в отдалечено имение, притежавано от доведения и баща- садистичен офицер от армията на Франко. Там тя попада на горският дух Фавн, който я въвежда по- дълбоко и по- дълбоко във невероятен фантастичен свят, пълен с чудновати създания и необикновени предмети.
      През целия филм пред зрителя е поставена дилемата дали да повярва на момичето, което вижда всички чудновати създания, или да повярва на доведения и баща, който мисли детето за побъркано.
Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0457430/

4. Arn- Tempel riddaren (Арн - Рицарят темплиер)

Нека уточня, че когато говоря за Арн, говоря и за двете части на филма: (Рицарят темплиер и кралство на края на пътя). Двата филма са една история, разделена в два невероятни филма.
"Арн" е ко- продукция на Швеция, Великобритания, Дания, Норвегия, Финландия и Германия. А може би това, което най- много ме впечатли е, че според зависи, в кой край на света се намира главният герой, езикът се променя. Във целият филм може да се чуе шведска, английска, френска, арабска и дори латинска реч.
  Самият филм, както може би няма да учуди никой, се върти около Арн. Като дете е пратен в манастир, където освен, че придобива житейска мъдрост и непоклатимо чувство за справедливост, той се обучава и на изкуството на боя. След като пораства, напуска манастира, но само за малко. Наклеветват го и за да изкупи греховете си е пратен в светите земи, далеч от любимата си. Дотук ще спра със спойлинга и ще ви оставя да го гледате на спокойствие
Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0837106/

5.Мьi из будущего (Ние сме от бъдещето)

И след като преминахме през Швеция, можем да се обърнем и към братушките, които правят невероятно кино в последните 10 години (и преди това де, но във втора част ще добавя нещо от времето на съветския съюз). "Ние сме от бъдещето" е една фантастика, която ще ви грабне, ще ви отнесе от червения площад в средата на първото десетилетие от новия век, чак във времената на втората световна война. За този филм няма да спойлвам (няма да разказвам за какво се разправя) Ще ви кажа, че за сега не съм чул лош отзвук за него. 

Е добре де изкуших се твърде много... ще разваля изненадата малко с ето това клипче:

Линк към IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1192431/

Е това бяха първите 5 от 10-те филма, които ще ви представя. Ако ги изгледате няма да съжалявате. Ако не ги изгледате пак няма да съжалявате, но ще сте изпуснали едни от най- добрите филми в европейското и световно кино. 

Живейте!

Бате за президент

Тая сутрин, докато се возих в колата за лекции, гледам майка ми чете някаква статия в "24 часа" и се хили. С нескрито любопитство отмъкнах вестника от ръцете й, игнорирах злобния поглед, който явно смразяваше допълнително, така или иначе не особено топлата утрин,  издирих страницата където беше вперила поглед и зачетох: "Батето твърдо ще играе за президент". След подобно заглавие, което поражда в теб множество асоциации, какво по- точно може да играе Батето (освен разбира се игри с пиене) , та да го играе за президент, реших да не измъчвам ранното си съзнание с мислене и зачетох надолу.
    Батето ще става президент (ако мога така да синтезирам забавната статия на "24 часа"). Най- накрая един подходящ кандидат. Така де, то на тоя цирк, дето му викаме държава, какъв по- добър президент да изберем от един клоун? Неминуемо рейтингът му ще е до небето... всички само него ще гледат. Бойко Борисов вече няма да е примата на българската телевизия. Че кой би го предпочел него, пред остроумни, пиян като паднала в джибрито винарка, Славков. Дори червените бабички ще гласуват за него. Лозунгът му ще е "Едно време Тато, сега Бато". (Скритият смисъл е, че едно време Тато дрънкаше глупости и всички го гледаха, а сега Батето ще наследи този не маловажен пост - шут).
    В статията на "24 часа" също така се споменава, че Славков възнамерявал да върне някои стари титли. Например генерал Владимир Янев ще бъде произведен в чин Генералисимус. По време на обявяването на тази новина се чул тих, но същевременно проглушителен, рев някъде от София. Просто ген. Борисов, не могъл да повярва, че той няма да бъде удостоен с това звание. Но тъй като  ще е на мода връщането на стари звания, може за Бойко да има по- подходящи изчезнали вече титли, например "Цар на българи и ром(е)и?!"
   Като за капак, за да покаже как се води предизборна кампания, Батето разказа една случка, пред 24 часа, която може да се отбележи като своеобразно начало на президентската му кампания. Ето я  и нея:
"Бяхме в първа класа в самолет за Берлин, до мен седеше Надежда Михайлова. Полетът закъснява. По едно време тича проф. Чирков, заради него не сме излетели навреме. “Успах се - извинил се кардиохирургът - даже не успях да се обръсна.” Аз погледнах към Надежда и очаквах от нея да каже “и аз”."

Въобще изобщо, Батето може да разчита на един сигурен глас в негова подкрепа - моят.  

Да си припомним историята

Видяхте ли новите международни паспорти? Каква красота, какво изящество?Срещу заплатените 40 лв. не получаваш само пропуск за държавите извън Евро-съюза, но и цял скицник с българската история. Може би за това е нужен месец за изготвяне на книжката, да може художникът да си свърши добре работата.

Разбира се, по интересният въпрос е защо са похарчени тези ресурси, за създаване на нещо толкова абсурдно. Вероятно, за да може докато чакаш да преминеш в другата държава, да можеш да си преговориш историята, та да не се излагаш пред чужденците. Това обаче е нож с две остриета, защото, ако на граничаря му стане интересна нашата история, рискуваш да си поседиш още на границата, докато чужденеца се запознае с богатото ни минало.

  Още като отвориш на страницата със снимката виждаш родните ни първи букви, както  и еквивалентите им в глаголицата. На следващата страница е продължено с тракийска гробница, и така през цялата ни история, до появяванто на Столетника на връх Шипка и на Софийския университет на последната страница, отредена за печати. Тук нормалният човек не може да не се запита „Е добре де, а къде е лика на Бойко Борисов”. И без това го виждаме постоянно във всички вестници, защо да не го гледаме и в международните паспорти. Вероятно властите са преценили, че така се създава изкуствен риск да ни помислят за македонски граждани.

                Като капак на всичко това, още в първата страница на паспорта е допусната грешка в превода. Преводачът е добавил два определителни члена и по този начин уверява  чуждите власти, че паспортът ни е собственостТА на републикаТА България. Вярно е, онази там република България не притежава кой знае колко благини, но имам дълбоки съмнения притежаваното от нея да се ограничава в един паспорт. Добре, че поне в Европейския съюз пътуваме само с лични карти, че да  не берем срам пред европейците.