21 февруари 2011 г.

Бате за президент

Тая сутрин, докато се возих в колата за лекции, гледам майка ми чете някаква статия в "24 часа" и се хили. С нескрито любопитство отмъкнах вестника от ръцете й, игнорирах злобния поглед, който явно смразяваше допълнително, така или иначе не особено топлата утрин,  издирих страницата където беше вперила поглед и зачетох: "Батето твърдо ще играе за президент". След подобно заглавие, което поражда в теб множество асоциации, какво по- точно може да играе Батето (освен разбира се игри с пиене) , та да го играе за президент, реших да не измъчвам ранното си съзнание с мислене и зачетох надолу.
    Батето ще става президент (ако мога така да синтезирам забавната статия на "24 часа"). Най- накрая един подходящ кандидат. Така де, то на тоя цирк, дето му викаме държава, какъв по- добър президент да изберем от един клоун? Неминуемо рейтингът му ще е до небето... всички само него ще гледат. Бойко Борисов вече няма да е примата на българската телевизия. Че кой би го предпочел него, пред остроумни, пиян като паднала в джибрито винарка, Славков. Дори червените бабички ще гласуват за него. Лозунгът му ще е "Едно време Тато, сега Бато". (Скритият смисъл е, че едно време Тато дрънкаше глупости и всички го гледаха, а сега Батето ще наследи този не маловажен пост - шут).
    В статията на "24 часа" също така се споменава, че Славков възнамерявал да върне някои стари титли. Например генерал Владимир Янев ще бъде произведен в чин Генералисимус. По време на обявяването на тази новина се чул тих, но същевременно проглушителен, рев някъде от София. Просто ген. Борисов, не могъл да повярва, че той няма да бъде удостоен с това звание. Но тъй като  ще е на мода връщането на стари звания, може за Бойко да има по- подходящи изчезнали вече титли, например "Цар на българи и ром(е)и?!"
   Като за капак, за да покаже как се води предизборна кампания, Батето разказа една случка, пред 24 часа, която може да се отбележи като своеобразно начало на президентската му кампания. Ето я  и нея:
"Бяхме в първа класа в самолет за Берлин, до мен седеше Надежда Михайлова. Полетът закъснява. По едно време тича проф. Чирков, заради него не сме излетели навреме. “Успах се - извинил се кардиохирургът - даже не успях да се обръсна.” Аз погледнах към Надежда и очаквах от нея да каже “и аз”."

Въобще изобщо, Батето може да разчита на един сигурен глас в негова подкрепа - моят.  

Няма коментари: