Най- великият футболен мач

Финалът на Шампионската лига наближава. Светът отново за 2 часа ще се превърне в мъртвило, за да могат стотици милиони по цял свят да затая дъха си и да проследят кой ще отнесе тази година трофея - Барса или Манчестър Юнайтед.
Барса е може би най- добрият отбор в света в момента. Невероятна игра, невероятни играчи. На моменти човек може да си помисли, че са непобедими. Манчестър от своя страна имат достатъчно умения, опит и техника, за да победят който и да било отбор. Преди 12 години излязоха срещу намиращият се тогава в страхотна форма Байерн(който в интерес на истината цял мач ги мачкаше), но накрая Юнайтед излязоха победители, благодарение на доза късмет и непобедим и непреклонен дух.

И така както се засещах за стари мачове, се сещам за един двубой, който несъмнено показа, защо се нарича Цар футбол. Говоря за финалът от 2005г. на същия турнир. Тогава един срещу друг се изправиха Милан и Ливърпул. Милан през този сезон в ШЛ се представяха непогрешимо. Играха невероятно и доминираха в повечето случаи. Класираха се първи в групата си, като надминаха дори и Барселона, която беше във същата група. На осмина финала се наложиха на два пъти с по 1:0 над Манчестър Юнайтед, след което лесно преминаха през съгражданите си от Интер с общ резултат 5:0. На полуфинала ги чакаше ПСВ. Там с известна доза късмет се класираха благодарение на гол на чужд терен.
Ливърпул от своя страна беше колеблив и според мнозина (Включвам и себе си) не заслужаваха да стигнат до четвъртфинал, а какво остава за самия финал.Ливърпул тръгнаха от третия предварителен кръг, където загубиха единият от двата мача с австрийският ГАК, но с общ резултат от 2:1 продължиха в груповите фази  класираха се втори във своята група, като пред тях беше Монако, а третият Олимпиакос беше с равен брой точки с Мърсисайдци. След груповата фаза, англичаните се стегнаха и започнаха да играят значително по- класен футбол. Биха два пъти с по 3:1 Леверкузен, след което приятно (за някои) изненадаха с играта си срещу тогавашният италиански шампион - Ювентус. вярно тогава Юве бяха вече в криза и не подозираха, че скоро ще играят в серия Б, но играчите на Ливърпул отбелязаха два невероятни гола и опазиха достойно вратата си, като допуснаха само един  гол.

На полуфинала обаче ги чакаше мултимилионният Челси, който от много години мечтае за успехи в Европа. Въпреки доминацията на сините, Ливърпул ги победиха с общ резултат от 1:0, като дори вкараният гол беше толкова изсмукан от пръстите, че разгневи страшно много хора. И до ден днешен няма точен отговор премина ли тогава топката, бита от Луис Гарсия или Галас успя да я изчисти. Това няма значение вече. Ливърпул бяха на финал и там се изправяха срещу Милан.
Мачът започна на доста високи обороти, като Милан доказа, че не случайно е на финал. Още в първата минута 36 годишният Малдини успя да вкара топката във вратата. До края на полувремето резултатът беше класически благодарение на двата гола на Креспо в 39 и 44 минута. Шевченко също отбеляза, но попадението бе отменено поради засада. По всичко изглеждаше, че Милан са шампиони. Тотално доминираха на терена, а и водеха с 3 гола.
И както са казали много коментатори, анализатори и спортни дейци - Футболът за това е велика игра, защото нищо не е приключило, докато съдията не даде край на мача.
Второто полувреме започна по- различно. Футболистите на Ливърпул сякаш бяха хипнотизирани да забравят трите си гола пасив и се впуснаха в невероятен устрем. Феновете от трибуните не ги оставяха да "вървят сами". Стадионът в Истанбул закипя под няколкото десетки хиляди фена на Ливърпул. Невероятната атмосфера и нестихващата амбиция в мърсисайдци се отплати. За 6 минути Джерард (54м.), Шмицер (56м.) и Алонсо (60м.) хванаха този мач и го запратиха във вечността. Хилядите фенове на трибуните оставаха без глас, тези които симпатизираха на Милан стояха с отворени уста и не можеха да повярват, че това е Ливърпул от преди половин час. "You will never walk alone" се чуваше из цял Истанбул от невероятните фенове, които не позволиха нито за секунда след това чуждите фенове да се чуят. Това беше една невероятна приказка, нов живот, ново начало. Финалът тепърва започваше. равенството се запази до края на мача.

Двете продължения бяха основно дефанзивни, макар и през двете да не липсваха инфарктни ситуации. И двата отбора вече хвърляха по едно око на бялата точка в наказателното поле. И докато се разсейваха Шевченко успя да се откъсне от отбраната на Ливърпул и със силен изстрел с глава запрати топката към вратата на Дудек. Като по чудо полякът успя да блокира удара, но топката отново попадна в краката на Шева, който от не повече от 3-4 метра от голлинията стреля, но Дудек беше просто като стена. Отрази и втория удар, а Шева просто не можеше да повярва. Това беше и началото на златния момент на Дудек. По време на дузпите той не спря нито за секунда да танцува по головата линия. Успя да разконцентрира Сержиньо, който би над вратата и улови анемичния удар на Пирло. През това време Хаман и Сисе отбелязаха, а Рийзе изпусна. Томасон и Кака от Милан се оказаха по концентрирани и отбелязаха. Шмицер също отбеляза за Ливърпул и направи резултата 3:2 за Ливърпул. предстоеше 5-та дузпа за Милан. С нея се нагърби Шевченко. Дудек лично му подаде топката и се върна да си танцува по голлинията. Шева се засили и Дудек се превърна в легенда.

Ливърпул стана за 5-ти път носител на най- ценния клубен трофей в света.
Да се надяваме и тазгодишният финал да бъде също така зрелищен, както този преди 6 години (или този преди още 6 години- Байерн - Манчестър). Дали Барса и Юнайтед ще бъдат запомнени както Милан и Ливърпул през 2005г. или ще бъдат забравени и ще останат само в статистиката както Милан и Ливърпул през 2007г. зависи единствено от тях.

Погрома в цифрички (Честит ви ден на Победата)!

Денят на победата, денят на Европа. Както искайте го наричайте, но това е денят, в който света се раздели. Липсата на общия враг противопостави двете най- велики световни сили - Русия и САЩ. Но по- интересно е светът, който те заварват.

След втората световна война, буквално водила се по небе, земя, вода и под вода, от всеки континент има милиони жертви. Холокостът представлява едва една десета от общия брой жертви, които към краят на войната наброяват 60 милиона. Това представлява грубо около 1/80 от общото население на света. Най- страшното е, че над 60% от жертвите са цивилни. И то не само от фашистите, концентрационни лагери, безмилостните бомбардировки над Варшава, Ротердам, Лондон, Ленинград, Сталинград и други. Но също така и съвсем умишлени съюзнически атаки срещу цивилните жители над Хирошима и Нагасаки(около 200 хиляди), Дрезден (около 14 хиляди), Берлин и много други. В крайна сметка е факт, че най- много загуби, що се отнася до човешки ресурс, губят съюзниците.

Войната се води на териториите на 41 държави.  От тях най- сериозно са засегнати Германия, Русия (СССР), както разбира се Китай и Япония. Полша почти изцяло е срината със земята, Холандия и Белгия са си просто фронтова линия, което се оказва доста пагубно за градовете им, особено Ротердам, който е опожарен от Нацистите. Що се отнася до отделните държави. След края на войната Русия е загубила най- много хора. Около 23 милиона наброяват жертвите от войната. От тях 13 милиона са цивилни - умрели от глад, студ, болести или просто от немски, или в по- лошия вариант, руски куршум. СССР губи около 13,5% от цялостното си население в тази война. Тя претърпява най- много човешки загуби.

Германският Вермахт погубва много от европейското население, с жестокости, нечовешки отношения, омраза и злоба, но и те самите понасят огромни загуби. Германия губи приблизително 9 милиона човека, от които 3,2 милиона са цивилни. Населението е стопено с 10,5%, а икономически погледнато- те реално вървят върху пепел.

Китай губят около 20 милиона души по време на войната. Това е приблизително 4% от населението им по онова време. Цивилните жертви са между 14- 16 милиона, като основна причина за тях са жестокостите на японските войници.

Япония губят около 3,2 милиона души, което е приблизително 4,4 процента от населението им. Около 1 милион умират от бомбардировките на американските самолети, а приблизително 1 четвърт от цивилните жертви са от атомните бомби.

Е, да споменем и България. От Втората Световна война България излиза като победена, но реално погледнато през цялата война ние сме загубили около  25 хиляди човека, от които 3 хиляди цивилни. Спасили сме евреите си от екстрадация, а след 9 септември 44-та година освобождаваме почти цяла Сърбия. Цивилните ни жертви са 3 хиляди, като около 2600 от тях са от американските и британски бомбардировки над София. Загубили сме по- малко от 0,4% от населението си, като по- добре от нас от европейските държави са само неутралните през войната и Дания и Норвегия, които просто отстъпват териториите си на Третия Райх. Дори, на всичко отгоре, не само не се приемат териториалните искания от Сърбия и Гърция, но на България и е позволено да запази Южна Добруджа. Това е единствената държава, съюзничка на Хитлер, която не само успява да запази териториите си от 1939г. но и се разширява.  

Снимката, която подпечатва началото на Студената война.

И все пак на Общия фон. Светът се разделя на две. Светът е помлян и разпилян и отново влиза във война, този път тя не гори със пламъци, а с напрежение. Студената война ще продължи 45 години, ще ескалира на няколко пъти, но страхът от преживяния ужас ще кара двете велики сили САЩ и СССР да се държат прилично и да мислят, преди да действат. Когато едната много се запъне, другата отстъпва и обратното.
Та сега отново ли ще си говорим, че "Войната е в твоята кръв. Сърцето е твоята пушка"? Бедни, бедни ми Македонски, един човек, отишъл на война, никога повече не се завръща. Може тялото да се върне здраво и живо, но умът и съзнанието му остава на бойното поле. Човекът е променен, често озверял, често съсипан, никога същия. Войната не е в твоята кръв, но кръвта е навсякъде във войната. Сърцето не е твоята пушка, но вероятността щикът да влезе дълбоко в него е твърде висока. И ако това масово жертвоприношение от 60 милиона човека е направило нещо положително, то това е сигурността, че подобно нещо няма да се повтори, защото ако се повтори, то ще е последното. (Някой да цитира Айнщайн).И заклеймете ме като пацифист, хомосексуалист или какъвто и да било друг "ист", но ако всички бяхме пацифисти в този свят, нямаше да има комунисти, анархисти, нацисти, демократи, шовинисти, расисти и други разни цветисти "исти", а щеше да има хора.

Няколко песни за изпроводяк на комунизма

9-ти май наближава. Една незабравима дата в световната история. Съюзническият антибиотик най- накрая се преборва с кафявата чума и света, след като е опожаряван 6 години, след като Европа е срината до основи, а земята е покрита с кости и пропита с кръв, нещастното малко, злобно човече с мустачките си е теглило куршума и мирът най- накрая възцарява. Поне за няколко месеца. Горещината от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки все още парят душите на хората, а над света вече се усеща хладния полъх на студената война.

9-ти май подпечатва окончателно и споразуменията, подписани три месеца по рано в Ялтенската конференция. Това поставя България в съветската сфера на влияние. Това предопределя изходът от всички избори в следващите 45 години, лишава хората от свобода, поставя ги в изолация от западните страни и забавя развитието им с около 20 години. Когато великите сили говорят, справедливостта мълчи, а Темида е със счупени ръце и с превързана уста.

Колко кофти е била организацията по онова време не съм аз този, който ще обяснява, но ако едно хубаво нещо е излязло от тези 45 години на тоталитаризъм, то това несъмнено е музиката, която е вдъхновила с погрома си в началото на 90-те.

Освободени вече от полит-.бюро и тайни милиции и простотии, българските рок и поп изпълнители създават едни от най- емблематичните си песни. Много от тях продължават да са актуални и 20 години по- късно, но със сигурност всички те ще се помнят като песните на прехода.

Ще започна разбира се с бащата на българския рок, който дълги години е живял под социалистическа гнет и едва в последните години на живота си вкусва свободата. И благодарение на нея ражда

Кирил Маричков и Щурците са друга именита група, която малко или много се е спречквала със властта преди 10- ти. И когато идва времето да бъдат свалени от власт, Кирчо хваща своята китара и запява ...

Да не забравяме и за блус течението. Като видиш някоя дядка с кърпа на главата, дълга прошарена коса и прегракнал глас, то не може да не се сетиш за Васко Кръпката. Ден след ден е може би най- добрата му песен, правена някога. Това което може би я прави толкова успешна и популярна е, че всъщност и сега нещата не са толкова различни. Отново едни постоянно оцеляват, докато други срещу бурята стоят. Ако трябваше да ги подреждам по някакъв специален ред, тази песен със сигурност щеше да е на 1-во място

Една от най- емблематичните песни, които и до днес се ползва, когато някой почне да прави клипчета за време оно, безспорно е песента на Валди Тотев - Вдигни Очи

Милена също не остава назад, когато идва ред да си изкараш нервите върху падналия строй. За огромно съжаление, тя Не'а Нерви, което малко затруднява процеса, но все пак песента и е достойна за отразяване

Не всички изпълнители са толкова известни в момента, както горните. Сред песните, останали легендарни за умиращия комунизъм, можем да видим дори и Кънтри песен

Асен Гаргов също отбелязва присъствие със своята Развод ми дай

Но както се казва, човек винаги трябва да завършва със веселата страна на живота. След 90-та година се заражда едно хумористично, младежко предаване на име Ку- Ку. Тяхна е и една от забавните песни, които се раждат благодарение на отминалия социален строй.

Толкова за сега. Малко но от сърце. След 20-тина години дано мога да напиша и за песните, които ще се родят за края на прехода. Писна ми от мизерия, ще ходя да напиша песен... Лека