Погрома в цифрички (Честит ви ден на Победата)!

Денят на победата, денят на Европа. Както искайте го наричайте, но това е денят, в който света се раздели. Липсата на общия враг противопостави двете най- велики световни сили - Русия и САЩ. Но по- интересно е светът, който те заварват.

След втората световна война, буквално водила се по небе, земя, вода и под вода, от всеки континент има милиони жертви. Холокостът представлява едва една десета от общия брой жертви, които към краят на войната наброяват 60 милиона. Това представлява грубо около 1/80 от общото население на света. Най- страшното е, че над 60% от жертвите са цивилни. И то не само от фашистите, концентрационни лагери, безмилостните бомбардировки над Варшава, Ротердам, Лондон, Ленинград, Сталинград и други. Но също така и съвсем умишлени съюзнически атаки срещу цивилните жители над Хирошима и Нагасаки(около 200 хиляди), Дрезден (около 14 хиляди), Берлин и много други. В крайна сметка е факт, че най- много загуби, що се отнася до човешки ресурс, губят съюзниците.

Войната се води на териториите на 41 държави.  От тях най- сериозно са засегнати Германия, Русия (СССР), както разбира се Китай и Япония. Полша почти изцяло е срината със земята, Холандия и Белгия са си просто фронтова линия, което се оказва доста пагубно за градовете им, особено Ротердам, който е опожарен от Нацистите. Що се отнася до отделните държави. След края на войната Русия е загубила най- много хора. Около 23 милиона наброяват жертвите от войната. От тях 13 милиона са цивилни - умрели от глад, студ, болести или просто от немски, или в по- лошия вариант, руски куршум. СССР губи около 13,5% от цялостното си население в тази война. Тя претърпява най- много човешки загуби.

Германският Вермахт погубва много от европейското население, с жестокости, нечовешки отношения, омраза и злоба, но и те самите понасят огромни загуби. Германия губи приблизително 9 милиона човека, от които 3,2 милиона са цивилни. Населението е стопено с 10,5%, а икономически погледнато- те реално вървят върху пепел.

Китай губят около 20 милиона души по време на войната. Това е приблизително 4% от населението им по онова време. Цивилните жертви са между 14- 16 милиона, като основна причина за тях са жестокостите на японските войници.

Япония губят около 3,2 милиона души, което е приблизително 4,4 процента от населението им. Около 1 милион умират от бомбардировките на американските самолети, а приблизително 1 четвърт от цивилните жертви са от атомните бомби.

Е, да споменем и България. От Втората Световна война България излиза като победена, но реално погледнато през цялата война ние сме загубили около  25 хиляди човека, от които 3 хиляди цивилни. Спасили сме евреите си от екстрадация, а след 9 септември 44-та година освобождаваме почти цяла Сърбия. Цивилните ни жертви са 3 хиляди, като около 2600 от тях са от американските и британски бомбардировки над София. Загубили сме по- малко от 0,4% от населението си, като по- добре от нас от европейските държави са само неутралните през войната и Дания и Норвегия, които просто отстъпват териториите си на Третия Райх. Дори, на всичко отгоре, не само не се приемат териториалните искания от Сърбия и Гърция, но на България и е позволено да запази Южна Добруджа. Това е единствената държава, съюзничка на Хитлер, която не само успява да запази териториите си от 1939г. но и се разширява.  

Снимката, която подпечатва началото на Студената война.

И все пак на Общия фон. Светът се разделя на две. Светът е помлян и разпилян и отново влиза във война, този път тя не гори със пламъци, а с напрежение. Студената война ще продължи 45 години, ще ескалира на няколко пъти, но страхът от преживяния ужас ще кара двете велики сили САЩ и СССР да се държат прилично и да мислят, преди да действат. Когато едната много се запъне, другата отстъпва и обратното.
Та сега отново ли ще си говорим, че "Войната е в твоята кръв. Сърцето е твоята пушка"? Бедни, бедни ми Македонски, един човек, отишъл на война, никога повече не се завръща. Може тялото да се върне здраво и живо, но умът и съзнанието му остава на бойното поле. Човекът е променен, често озверял, често съсипан, никога същия. Войната не е в твоята кръв, но кръвта е навсякъде във войната. Сърцето не е твоята пушка, но вероятността щикът да влезе дълбоко в него е твърде висока. И ако това масово жертвоприношение от 60 милиона човека е направило нещо положително, то това е сигурността, че подобно нещо няма да се повтори, защото ако се повтори, то ще е последното. (Някой да цитира Айнщайн).И заклеймете ме като пацифист, хомосексуалист или какъвто и да било друг "ист", но ако всички бяхме пацифисти в този свят, нямаше да има комунисти, анархисти, нацисти, демократи, шовинисти, расисти и други разни цветисти "исти", а щеше да има хора.