Най- великият футболен мач

Финалът на Шампионската лига наближава. Светът отново за 2 часа ще се превърне в мъртвило, за да могат стотици милиони по цял свят да затая дъха си и да проследят кой ще отнесе тази година трофея - Барса или Манчестър Юнайтед.
Барса е може би най- добрият отбор в света в момента. Невероятна игра, невероятни играчи. На моменти човек може да си помисли, че са непобедими. Манчестър от своя страна имат достатъчно умения, опит и техника, за да победят който и да било отбор. Преди 12 години излязоха срещу намиращият се тогава в страхотна форма Байерн(който в интерес на истината цял мач ги мачкаше), но накрая Юнайтед излязоха победители, благодарение на доза късмет и непобедим и непреклонен дух.

И така както се засещах за стари мачове, се сещам за един двубой, който несъмнено показа, защо се нарича Цар футбол. Говоря за финалът от 2005г. на същия турнир. Тогава един срещу друг се изправиха Милан и Ливърпул. Милан през този сезон в ШЛ се представяха непогрешимо. Играха невероятно и доминираха в повечето случаи. Класираха се първи в групата си, като надминаха дори и Барселона, която беше във същата група. На осмина финала се наложиха на два пъти с по 1:0 над Манчестър Юнайтед, след което лесно преминаха през съгражданите си от Интер с общ резултат 5:0. На полуфинала ги чакаше ПСВ. Там с известна доза късмет се класираха благодарение на гол на чужд терен.
Ливърпул от своя страна беше колеблив и според мнозина (Включвам и себе си) не заслужаваха да стигнат до четвъртфинал, а какво остава за самия финал.Ливърпул тръгнаха от третия предварителен кръг, където загубиха единият от двата мача с австрийският ГАК, но с общ резултат от 2:1 продължиха в груповите фази  класираха се втори във своята група, като пред тях беше Монако, а третият Олимпиакос беше с равен брой точки с Мърсисайдци. След груповата фаза, англичаните се стегнаха и започнаха да играят значително по- класен футбол. Биха два пъти с по 3:1 Леверкузен, след което приятно (за някои) изненадаха с играта си срещу тогавашният италиански шампион - Ювентус. вярно тогава Юве бяха вече в криза и не подозираха, че скоро ще играят в серия Б, но играчите на Ливърпул отбелязаха два невероятни гола и опазиха достойно вратата си, като допуснаха само един  гол.

На полуфинала обаче ги чакаше мултимилионният Челси, който от много години мечтае за успехи в Европа. Въпреки доминацията на сините, Ливърпул ги победиха с общ резултат от 1:0, като дори вкараният гол беше толкова изсмукан от пръстите, че разгневи страшно много хора. И до ден днешен няма точен отговор премина ли тогава топката, бита от Луис Гарсия или Галас успя да я изчисти. Това няма значение вече. Ливърпул бяха на финал и там се изправяха срещу Милан.
Мачът започна на доста високи обороти, като Милан доказа, че не случайно е на финал. Още в първата минута 36 годишният Малдини успя да вкара топката във вратата. До края на полувремето резултатът беше класически благодарение на двата гола на Креспо в 39 и 44 минута. Шевченко също отбеляза, но попадението бе отменено поради засада. По всичко изглеждаше, че Милан са шампиони. Тотално доминираха на терена, а и водеха с 3 гола.
И както са казали много коментатори, анализатори и спортни дейци - Футболът за това е велика игра, защото нищо не е приключило, докато съдията не даде край на мача.
Второто полувреме започна по- различно. Футболистите на Ливърпул сякаш бяха хипнотизирани да забравят трите си гола пасив и се впуснаха в невероятен устрем. Феновете от трибуните не ги оставяха да "вървят сами". Стадионът в Истанбул закипя под няколкото десетки хиляди фена на Ливърпул. Невероятната атмосфера и нестихващата амбиция в мърсисайдци се отплати. За 6 минути Джерард (54м.), Шмицер (56м.) и Алонсо (60м.) хванаха този мач и го запратиха във вечността. Хилядите фенове на трибуните оставаха без глас, тези които симпатизираха на Милан стояха с отворени уста и не можеха да повярват, че това е Ливърпул от преди половин час. "You will never walk alone" се чуваше из цял Истанбул от невероятните фенове, които не позволиха нито за секунда след това чуждите фенове да се чуят. Това беше една невероятна приказка, нов живот, ново начало. Финалът тепърва започваше. равенството се запази до края на мача.

Двете продължения бяха основно дефанзивни, макар и през двете да не липсваха инфарктни ситуации. И двата отбора вече хвърляха по едно око на бялата точка в наказателното поле. И докато се разсейваха Шевченко успя да се откъсне от отбраната на Ливърпул и със силен изстрел с глава запрати топката към вратата на Дудек. Като по чудо полякът успя да блокира удара, но топката отново попадна в краката на Шева, който от не повече от 3-4 метра от голлинията стреля, но Дудек беше просто като стена. Отрази и втория удар, а Шева просто не можеше да повярва. Това беше и началото на златния момент на Дудек. По време на дузпите той не спря нито за секунда да танцува по головата линия. Успя да разконцентрира Сержиньо, който би над вратата и улови анемичния удар на Пирло. През това време Хаман и Сисе отбелязаха, а Рийзе изпусна. Томасон и Кака от Милан се оказаха по концентрирани и отбелязаха. Шмицер също отбеляза за Ливърпул и направи резултата 3:2 за Ливърпул. предстоеше 5-та дузпа за Милан. С нея се нагърби Шевченко. Дудек лично му подаде топката и се върна да си танцува по голлинията. Шева се засили и Дудек се превърна в легенда.

Ливърпул стана за 5-ти път носител на най- ценния клубен трофей в света.
Да се надяваме и тазгодишният финал да бъде също така зрелищен, както този преди 6 години (или този преди още 6 години- Байерн - Манчестър). Дали Барса и Юнайтед ще бъдат запомнени както Милан и Ливърпул през 2005г. или ще бъдат забравени и ще останат само в статистиката както Милан и Ливърпул през 2007г. зависи единствено от тях.