Защо всички ни заобикалят?

Този въпрос беше на устите на почти всички българи, с които се засякох в Букурещ преди концерта на Бон Джови. Какво накара тази легенда в рок музиката да мине през Румъния, Турция, Гърция, но да прескочи България. И това не е инцидентно и не е правено само от Джови. AC/DC преди да дойдат тук първо бяха в Белград и Атина, като също отказаха да дойдат до България. Едва след като видяха публикта ни, която отиде до сръбската столица да ги гледа, решиха да дойдат и до тук. Guns ‘n’ Roses също бяха в Сърбия, Гърция и Турция, но нас ни прескочиха. Rolling stones също така са посещавали Сърбия и Румъния, но България я подминават. Това се отнася и за много други емблематични Рок групи, които ние нямаме възможността да видим на наша земя. Защо се получава така?

Парите не са проблем. Това е сигурно, след като за последните 4-5 години у нас свириха доста големи групи и то на килограм. Само през 2010 г. през България минаха AC/DC, Rammstein, Metallica и много други. Това само по себе си доказва, че промоутърите нямат проблем с финансовата страна, още повече, че се видя, че е особено печелившо да повикаш голяма и почитана група, от колкото множество малки, които събират едва по 10-15 хиляди човека.

Единственият проблем пред това да идват най- големите при нас е липсата на място, където да си проведат концертите. Подобно подобно съоръжение е само националният стадион, но, които са били на AC/DC преди година, знаят какъв мор беше и как на моменти едва се дишаше. За сравнение. Тази година в Букурещ на Бон Джови имаше около 60 хиляди човека и въпреки това човек имаше място да подскача, без да попада върху краката на хората, можеше да танцува и като цяло, въпреки 34 градусовата жега вечерта, аз лично се чувствах чисто физически далеч по добре от колкото на концертите на Металика или AC/DC, когато температурите бяха с 10-12 градуса по студени. Липсата на място, което да доведе големите групи е може би единственото нещо, което ни спира да видим Guns ‘n ‘ roses, Rolling Stones, Red hot chili peppers и много други, които отказват да дойдат. А веднъж дойдат ли, то българската публика неминуемо ги привлича отново. Не случайно тук именно беше избрано да се запише DVD-то на Голямата четворка миналата година, като именно българските фенове бяха показани в кината по света, излъчвани на живо. Не случайно всяка група, дошла в България се завръща, като някои от тях го правят почти всяка година (Helloween, Manowar и други). Причината за това я видях и на концерта в Букурещ. От 60-тина хиляди фенове около една четвърт бяха българи. В центъра на румънската столица не се срещаше друга реч освен българската. В магазините, в кафенетата, по градинките и парковете румънците си бяха малцинство за около 2 часа следобеда. На самия концерт на големият екран отпред, който от време на време показваше и публиката се виждаха основно български знамена. Навсякъде около нас отново имаше много българи, които скачаха, пееха всяка една песен, викаха, като цяло създаваха атмосферата, докато румънците, които бяха около мен стояха с кръстени ръце и си отвориха устата едва на 2-3 песни. Точно по този начин бяха привлечени и AC/DC преди година. В Белград българските фенове отново са създали невероятна атмосфера, която несъмнено я повториха и после на концерта в София. За това няма да е чудно, ако догодина Bon Jovi има желанието да дойде в България, но единственото място, където може да направи своя концерт е Националният стадион или някое от летищата. Ако е на Националния то отново ще се потим много и нищо чудно да има доста хора потърсили лекарска помощ, центърът отново ще е задръстен, а Борисовата градина отново ще прилича на бунище за 2-3 дена след това.

За това е нужно да се създаде съоражение, стадион, който да е достатъчно голям, за да посреща нуждите на публиката. В момента в България няма стадион, на който да се играят мачове от Шампионска лига, което какъв стимул е за футболистите. При участието на Левски преди 4-5 години в шампионската лига билетите се свършваха за 6 часа, което показва, че при успехи, футболният фен е готов да напълни и 3 пъти по- голям стадион от сегашния национален. Със сигурност този стадион ще има доста събития, които да посрещне, така че наемът му ще покрива голяма част от разходите по поддръжката му. Ето че една зала в София беше направена и изведнъж спечелихме домакинство на най- престижният волейболен турнир в света – Световната Лига. Какво пречи да спечелим финал ако не на Шампионска лига, то поне на Лига европа с едно такова съоръжение. Нещо, което неминуемо ще повдигне както самочувствието ни като нация, но и желанието ни за успехи. И не на последно място, ще имаме възможността да привличаме големи музикални състави, които, както се вижда, привличат хора от цяла Европа, което пък от своя страна си е една безценна реклама на страната ни.